IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 10°
Спорт
08:30 | 3 април 2019
Обновен: 17:06 | 26 март 2024

Стефчо Христов: Чувството да слагаш все по-голяма тежест на щангата е завладяващо

Все още не съм достигнал предела на възможностите си, увери световният шампион в рубриката „На спортна вълна“

По материала работи: Слав Велев
Снимка Пламен Гутинов

16-годишният Стефчо Христов спечели световната титла от първенството за кадети в Лас Вегас в средата на март. В категория до 102 кг варненецът грабна златото с общ резултат от 315 кг  в двубоя. В изхвърлянето Христов не успя на старта със 140 кг, но във втория опит се поправи и с третия си осигури победа в движението със 145 кг. В изтласкването българинът записа три шампионски излизания на подиума - 160 кг, 165 кг и 170 кг. Стефчо беше отличен и с награда „Варна“ през 2018 година като ученик на годината в сферата на професионалната подготовка. Ученик е в Спортното училище „Георги Бенковски“ и вече няколко години попада в челната им десетка през декември. Брат е на Христо Христов, който миналата година завоюва сребърен медал от младежката олимпиада в Буенос Айрес. И двамата са състезатели на Спортен клуб „Титан“ с президент Радостин Димитров, който след успехите на Христо и Стефчо в последните години с гордост заяви, че клубът е един от водещите в България, тъй като връща славата в един спорт, който е донесъл много медали на страната ни през годините. Техен личен треньор е Живко Николов.

 

- Стефчо, как се чувстваш, след като спечели първа световна титла в кариерата си до момента?

- Неописуемо е… Всичко се получи така, както искахме, а тежката подготовка, която бяхме провели с моя треньор, даде резултат.

 

- Трудно ли достигна до титлата?

- Безспорно… Станах световен шампион благодарение на многото труд и пот, които вложих в тренировките. Това е най-значимият ми успех безспорно, надявам се и по-големи да постигна… По-рано най-предните ми класирания на голямо международно състезание бяха четвърто и пето място на европейско първенство.

 

- Притеснен ли беше, преди да излезеш на подиума?

- Имаше известна доза притеснение, да, но е добре, че в крайна сметка всичко мина, както трябва.

 

- Как успя да го преодолееш?

- С помощта на моите родители, на треньора и на брат ми, които ми помогнаха.

 

- Това, че твоят треньор Живко Николов не пътува с теб за Лас Вегас, отрази ли ти се по някакъв начин?

- Да, отрази ми се до известна степен. Получих лека контузия, от която се възстановявам в момента с негова помощ, и ще продължим да се готвим за още по-високи резултати.

 

- Публиката и конкурентите как реагираха на успеха ти в Лас Вегас?

- Доста хора ме поздравиха на самото състезание. Имаше българи треньори, които водеха отбори от други националности, те много се зарадваха на успеха ми. Някои състезатели също ме поздравиха. Не усетих негативни настроения в залата.

 

- От близките ти кой беше първият човек, който те поздрави?

- Родителите ми и брат ми, след това и треньорът и моята приятелка. Всички много се зарадваха.

 

- Какво ти казаха след успеха?

- Бяха щастливи, че всичко е минало, както трябва, и да не се притеснявам, че допуснах един неуспешен опит на старта. Увериха ме, че са били сигурни в победата ми на световното първенство.

 

- Родителите ви как гледат на това, че и двамата с брат ти се занимавате с вдигане на тежести?

- Баща ни ни записа за тренировките по вдигане на тежести. Спомням си, че отидох за първи път в залата точно на рождения си ден. Той и майка ни много ни подкрепят и са сред  главните виновници за успехите, които постигаме, заедно с треньора ни, разбира се. 

 

- Някога изпитвал ли си колебания дали да не избереш по-лек като натоварване спорт, който носи и повече популярност?

- Не… Тренирал съм и други спортове, но този ме привлече най-силно. Чувството да слагаш все по-голяма и по-голяма тежест е завладяващо.

 

- Имат ли предел възможностите ти?

- Естествено, че не са безкрайни, но все още не съм достигнал предела на възможностите си…

 

- Често те сравняват с брат ти, особено сега, след спечелването на световната титла. Тежат ли ти тези сравнения?

- Не, напротив, амбицират ме за по-големи успехи. Както той се радва за мен, така и аз за него, това е нормално за двама братя, винаги ще се подкрепяме…

 

- С изравняването на възможностите идва и конкуренцията между вас. Има ли вече такъв елемент в отношенията ви?

- Не, все още няма, но се надявам след време да има конкуренция помежду ни, защото това подпомага успеха и на двама ни.

 

- Брат ти освен световна има също европейска титла и сребро от младежка олимпиада. Смяташ ли, че и ти скоро ще постигнеш такива успехи?

- Поставям си такива цели, разбира се. Надявам се скоро да ги реализирам.

 

- Европейска титла можеш да спечелиш още тази година…

- Да, така е, предстои ми европейско първенство в Констанца, Румъния, в средата на септември за кадети до 17 години. Надявам се да стана първи. Преди това ще участвам на още едно европейско първенство – за юноши. Според моя треньор можем да постигнем по-предно класиране и щом той го казва, значи има такава вероятност.

 

- Какво ти дава работата с Живко Николов, какво е най-важното, което научаваш от твоя треньор?

- Много неща… Той ми разкрива доста тактически моменти, които трябва да знаем за спорта, който практикуваме. Освен мой треньор е и мой психолог, помага ми много както по време на състезание, така и преди това.

 

- Приятелите ти от спортните среди ли са?

- Предимно… Имам доста приятели не само от Варна, а и от други градове, с които се срещаме по състезания или в националния отбор.

 

- Приятелката ти спортува ли също и разбира ли голямата ти отдаденост на тренировките?

- Не, тя не спортува, учи в Хуманитарната гимназия. Подкрепя ме много и това е важно за мен, за да съм спокоен преди състезание.

 

- Тя и твоите родители притесняват ли се да те гледат по време на състезание, защото спортът все пак крие известни рискове?

- Баща ми не се притеснява, той е бивш атлет, майка ми обаче никога не ме гледа пряко. Чака да й кажат за всеки мой опит дали е успешен, но не гледа.

 

- Колко часа на ден прекарваш в залата?

- Общо около 5-6 часа ми се събират. Тренировките са доста натоварващи, но издържам и се надявам, че благодарение на упорития си труд ще постигна и добри резултати.

 

- Колко време вече тренираш вдигане на тежести?

- От 2013 година. Както казах, за първи път в залата влязох на моя рожден ден – 2 септември. Бил съм 10- годишен. Баща ми ни доведе двамата с брат ми, треньорът ни хареса и до днес не спира да ни помага да се развиваме.

 

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Да се разхождам, не обичам да стоя на едно място. Гледам да съм предимно навън, въпреки че понякога обичам и да играя игри вкъщи.

 

- Кои са твоите кумири във вдигането на тежести?

- Покойният Величко Чолаков, той беше наш приятел… Много неща уча също така от брат ми, той е пример за мен и се опитвам да му подражавам.

 

- Добри думи за вас с Христо не пести и олимпийският шампион Янко Русев. Смяташ ли, че можеш да постигнеш неговите успехи?

- Той също е легенда във вдигането на тежести и пример за подражание. Неговата кариера също е връх в нашия спорт, към който и ние с брат ми се стремим. Понякога идва при нас в залата и ни помага с различни съвети.

 

- Според теб връща ли се старата слава на България във вдигането на тежести?

- Надявам се да допринасяме за това с нашите успехи, стараем се…

 

- Често попадаш в Топ 10 на Спортното училище за годината, получи и награда „Варна“ за ученик на годината. Какво означават за теб тези признания?

- Това са жестове на признание, които ме карат да се чувствам все по-уверен, че съм оценен заради това, което правя.

 

- Как успяваш да съчетаваш уроците и спорта?

- Тренирам доста, не мога да отделям толкова време за училище, колкото останалите ми връстници, които не се занимават активно със спорт, но вкъщи гледам да наваксвам с уроците.

 

- Кои са били най-трудните ти моменти досега в спорта?

- Контузиите, които съм получавал.

 

-  За какво мечтаеш оттук нататък?

- Да покорявам по-високи върхове!

 

 

 

 

Живко Николов, треньор: Стремежът да бъде като брат си направи Стефчо спортиста, който е

 

- Живко, какво е да се работи със Стефчо, от колко време работите заедно?

- От 2013 година, вече шест години. Когато започнахме, беше в пети клас. Добре се работи с него, защото слуша, изпълнителен е, има амбиция, породена до голяма степен от брат му, може би, защото в началото Христо изпъкна.

 

- Заедно ли дойдоха в залата?

- Да, баща им ги доведе.

 

- Какви качества видя в Стефчо тогава?

- Ако трябва да бъда честен, повече качества тогава видях в Христо. Беше много отскоклив и пъргав, което за нашия спорт е много важно, докато Стефчо не се отличаваше с такива дадености. Аз обаче имам една максима, която често повтарям – може да имаш малко талант, но ако си трудолюбив, ще успееш дори да задминеш този, който има по-голяма дарба от теб.

 

- Имало ли е трудни моменти в работата ви?

- Не мога да кажа… Аз съм достатъчно взискателен като треньор, а те и двамата са изпълнителни. Семейството им също ги подкрепя и следи да спазват режима за тренировки и училище. Аз също изисквам от тях да са редовни с уроците. И всичко се получава.

 

- Смяташ ли, че тези непрекъснати сравнения с брат му го натоварват?

- Напротив, по-скоро го амбицират. Стремежът да бъде като брат си го направи спортиста, който е в момента. Христо изпъкна още като малък спрямо цялата група, която тренирах по това време. И това амбицира и Стефчо да върви по неговите стъпки. И двамата за моя радост вече навлязоха в големия спорт. Знаят какво искат и какво се очаква от тях. Мисля, че с всеки следващ успех стават все по- амбицирани.

 

 

 

Христо Христов: Вече сме двама братя световни шампиони

- Христо, преди време си говорихме с теб, че след спечелването на твоите титли най-голямата радост за теб ще бъде брат ти да стане световен шампион. Какво изпита сега?

- Може би изпитах по-голяма радост, отколкото когато аз станах световен  и три пъти европейски шампион и спечелих сребро на младежката олимпиада. Беше неописуема емоция за мен, когато брат ми заслужи титлата. Благодаря на треньорите на националния отбор, които ме пуснаха вечерта, когато беше състезанието на брат ми, от лагер-сбора, за да мога да го гледам и да го подкрепям, макар и само духом. Обадих му се преди самото състезание и когато си говорехме, усетих нещо нетипично за него – че се притеснява преди старта. Казах му, че това е просто състезание като всички останали и това, за което е отишъл, той ще го постигне. Точно така и стана. Вече сме двама братя световни шампиони, което е най-голямата радост , която могат да изпитат нашите родители и нашият треньор. А аз съм много горд с моя брат.

 

- Какво ти предстои на теб оттук нататък?

- Все още се възстановявам, тъй като в началото на годината прекарах тежка пневмония. Предстоят ми редица състезания, които се надявам да премина с успех и да се върна като победител от повечето. В грузинския град Батуми ще участвам на първото си европейско първенство за мъже, на 13 април следобед е стартът в моята категория. Надявам се да вляза в шестицата, което ще е голямо постижение за мен, тъй като съм все още на 17 години. След това ми престои световно и европейско първенство за юноши, а състезателната година ще завърша със световно за мъже.

 

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ


Още от "На спортна вълна":


Янко Русев: Винаги първи, така ме помнят хората

 

Коментари

Новини Варна