Българи в Германия експлоатирани като бели роби

Разследване за неправомерно получаване на социални помощи, в което са замесени български граждани, показа как те са били експлоатирани, съобщава излизащият в Бремен в. „Везер Курир“. Този факт е станал ясен по време на работата на комисията към кметството, натоварена с проучване на организираните социални измами.

Българи, които от години живеят в Бремерхафен, дали показания пред комисията. Те описали условията, при които се опитвали да уредят живота си в пристанищния град, и как влезли в контакт с две организации, които в момента са в центъра на разследване, започнато от прокуратурата.

По данни на властите между 2013 г. и 2016 г. над 1000 мигранти от Югоизточна Европа в различни помощи са получавали социални помощи (по т.нар. система Hartz-IV), без да имат право на тях.

Организациите „Агенция за заетост и интеграция“ и „Общество за семейно и полово равноправие“ са заподозрени, че са снабдявали българите с фалшиви трудови договори и така са им позволявали да претендират пред социалните власти за отпускане на значителни социални помощи. По такъв начин били източени над 6 млн. евро.

Българите не предоставили доказателства за тези обвинения срещу двете организации. Но запознали членовете на комисията с тъмната страна на живота на мигрантите от Югоизточна Европа – как те стават жертва на безскрупулни бизнесмени в пристанищния град.

Първият свидетел, 32-годишен рибар, пристигнал в Бремен през 2007 г. от изостанал регион в България с преобладаващо турско население. Мъжът не можел да чете и пише. В Германия години наред се издържал като надничар, наеман на работа от време на време.

По думите му, работел за 6,50 евро на час за подизпълнител на местна корабостроителница. Наемали го за чистач по корабите. Никога обаче не е имал постоянни доходи от тази работа. „Викаха ни предната вечер, ако има работа“, обяснил той.

Преди две години се запознал със Селим Йозтюрк, председател на АЗИ. „Всички българи в Бремерхафен се обръщат към него“, заявил свидетелят. И пояснил – Йозтюрк уреждал много неща за мигрантите, свързани с бюрокрацията. За всяка административна услуга той взимал от тях по 20 евро, в брой.

„Мислехме, че работим по линия на социалния център“, казал рибарят пред комисията. Самият Йозтюрк не правел нищо да разсее подобни недоразумения. Според свидетеля, председателят на АЗИ давал на клиентите си да подписват попълнени вече формуляри. Често те били неграмотни, както самият свидетел.

Какви документи Йозтюрк подавал в социалния център оставало неизвестно за тези, които слагали своя подпис. Според българина за първи път той получил услуги от социалния център в Бремерхафен през пролетта на 2015.

Друг свидетел от България описал подобна картина пред разследващата комисия. В Германия той пристигнал през 2012 г. Отседнал в Бремерхафен, защото там вече имало негови роднини. След пристигането си в пристанищния град сънародници го посъветвали да намери „правилния човек“.

А това бил Селим Йозтюрк и неговата организация АЗИ. Според свидетеля, Йозтюрк вземал по 150 евро, ако посредничил за подаване на заявление за работа. За всяка административна услуга – по 25 евро, а за консултация в своя офис – 10 евро. Естествено, в брой.

Българинът разказал, че надницата му на час била между 5 и 7 евро, бил наеман в корабостроителницата и подобни фирми. Членове на комисията го попитали знае ли колко е минималната почасова надница в Германия (от 2015 минималната почасова надница в Германия е 8,50 евро, от 1 януари т.г. тя възлиза на 8,84 евро, или българите получавали с около 20 до 40 на сто по-малко – бел. ред.). На това свидетелят отвърнал: „Ама ние не можем да четем.“

Дали Йозтюрк е бил замесен в тази експлоатация на българите, от показанията им пред комисията не станало ясно. Един от свидетелите се сетил за интересен детайл – Йозтюрк опитал да го убеди да му уреди чрез АЗИ следучилищна помощ за децата му. „Аз не исках, защото учителите на децата ми казаха, че уроците в училище са достатъчни“, обяснил той.

Прокуратурата проверява дали АЗИ не е издействала от социалните служби в Бремерхафен много случаи на следучилищна помощ, която не е била ползвана, но е платена.

Местната администрация – странно пасивна

Членовете на комисията останали с впечатление, че Йозтурк е имал толкова голямо влияние сред българската общност в Бремерхафен, защото местните служби не се грижели особено усърдно за мигрантите. Само така може да се обясни как хора като 32-годишният рибар цели седем години остават извън радара на немската бюрокрация. Мъжът не фигурира в никакви социални регистри, здравни каси, няма никакви осигуровки. „Някоя служба някога интересувала ли се е от Вас“, попитал общинарят Томас фон Брух (ХДС). Отговорът: Не.

trud.bg

Четете още:   Измамническа схема с българи за милиони разкрита в Германия