Защо всеки 2-и фиш за средна скорост пада в съда

78 457. Толкова са засечените нарушители за една година от въвеждането на средната скорост у нас – от 7 септември 2025 г. до 7 септември 2026 г. Връчените фишове обаче са само около половината - 37 624. Оказва се, че основната причина за този проблем е, че голяма част от глобите са на автомобили, които са от страни извън ЕС и практически не може да бъдат открити. Санкцията може да им се връчи, ако евентуално отново се върнат в България. Точно една трета от фишовете са на чуждестранни коли - 26 413, но не се уточнява какво се случва с тях, пишат от "24 часа".

Общият номинален размер на наложените глоби е 3 192 278,59 евро, но платените са само 27 212. Другият голям проблем, който показва, че системата за средна скорост у нас не е толкова ефективна, е, че около половината от глобите падат в съда, сочи неофициална информация на “24 часа”. МВР разполага с тази статистика, но отказа да я предостави на вестника ни. Не отговори и колко от връчените фишове са обжалвани в съда и дали наистина са намалели катастрофите в тези участъци.

През лятото тази година вътрешният министър Иван Демерджиев обясни, че с помощта на НАП са събрани над 80% от издадените за 2025 г. глоби за надвишаване на средната скорост. Става дума за 17 822 евро. Стана ясно още, че от септември до декември 2025 г. Пътна полиция е издала 1140 електронни фиша за нарушения на обща стойност 46 509 евро. Изглежда обаче, че много от тях са били обжалвани, и то успешно, защото до 3 август тази година от тези фишове в сила са влезли само 531 за 21 437 евро. Демерджиев не влезе в подробности за това несъответствие, но по принцип законът позволява електронните фишове да се обжалват в 7-дневен срок от издаването им.

Но какви са пропуските в системата, че да позволяват успешното им падане в съда?

“Едно от основанията, което ние реализирахме, но все още нямаме окончателни съдебни решения, е, че на входната снимка, когато автомобилът влиза в отсечката, регистрационният номер е трудно четим – обяснява пред “24 часа – 168 истории” адвокат Петър Бозов, специалист в областта на наказателното и административното право. – Имайте предвид, че системата е сравнително нова и все още няма установени единни съдебни практики. Другият проблем е, че за разлика от стационарните камери, които хващат нарушителя и се вижда в кой участък и точно с колко километра в час е засечена скоростта, системата на АПИ за средна скорост работи по различен начин. Там се вижда в колко часа автомобилът е влязъл в секторната зона за отчитане и в колко часа е излязъл. На базата на формулата S = V x T, се стига до извода, че автомобилът в този съответен участък е превишил скоростта.

Имаме няколко интересни решения в тази посока. Едно от нещата, които съдът казва, е, че в самите електронни фишове не се посочва конкретно начинът, по който е изчислена тази скорост и не се дава възможност както на лицето да провери как е установено превишаването, така и на самия съд да се убеди дали това е правилно. Защото във фишовете се посочва само каква е установената скорост, а не и начинът, по който е достигнато до извода, че това е така. Като това, разбира се, пак е практика на част от съдилищата, доколкото други приемат, че реквизитите, така както са направени, са напълно достатъчни. И тази практика се случва от това, че в момента имаме такива отсечки на различни места в цялата страна. Районният съд в Свиленград например прави свой собствен прочит, който не съвпада с този на съда в Чирпан. Ще мине време, докато се произнесат и крайните инстанции, тоест административните съдилища и се уеднакви практиката.”

Друг пропуск във фиша, който съдът приема, е липсата на посочване на точния час на вход или изход, интервала и разстоянието. Взема се предвид и ако на мястото на санкционния контрол е имало временни ограничения, които са въведени и не е посочено дали установената скорост е била приспадната.

Проблем, който според експертите скоро ще бъде аргумент също в съда, е, че тези нарушения се засичат от АПИ, а се наказват от МВР. Но може би най-голямото основание пред Темида е лошото качество на снимките, особено нощем. Кадрите са толкова неясни, че вечер се вижда само регистрационният номер на колата като призрак в тъмното. Автомобилът изобщо не се снима, което е предпоставка за други неясноти.

Например потърпевш алармира пред вестника ни, че е получил глоба за средна скорост за автомобил, който е паркиран преди месеци и не е местен изобщо. Той започва да търси правата си в съда, но засега няма решение. Възможностите са две – или номерата са клонирани, или е минала кола със същите цифри, но от друга страна, тъй като нашите и украинските регистрации са почти еднакви и понякога може да има дублиране. При този случай съдът тепърва ще изяснява и дали толкамерите, които засичат средната скорост, разпознават регистрационните номера на различните държави.

Междувременно от МВР съобщават, че моделът на средна скорост у нас е успешен и в контролираните отсечки се наблюдава подобряване на пътната обстановка и намаляване на транспортния травматизъм. И ако през септември 2025 г. се стартира с 23 отсечки на контрол, днес те вече са 73 и ще продължават да се разширяват.

Само че наши източници твърдят, че в няколко участъка катастрофите са намалели, но в други по-скоро са се увеличили въпреки камерите и отчитането на средната скорост. Най-масовите нарушения през тази една година на отчитане са с до 20 км/ч над разрешената – 54 709 случая (70%). Установени са обаче и драстични превишения. 1142 фиша са за надвишение до 50 км/ч, както и средна скорост от 223 км/ч между Радиново и Цалапица, 222 км/ч в обратната посока и 219 км/ч между Ихтиман и Вакарел. Най-много провинения са отчетени в участъците: Илиянци - Чепинци – 15 446; Цалапица – Радиново – 12 554; Трилистник – Опълченец – 9388; Телиш – Долни Дъбник – 8001.

Оказва се, че тези нарушения драстично са нараснали през отпускарските месеци – май, юли и август, когато трафикът е завишен. Но същественият въпрос е дали въвеждането на отчитането на средната скорост е намалило тежките катастрофи с пострадали и загинали?

За съжаление, отговорът е не. В някои от изброените участъци с драстични нарушения има увеличение на ПТП-тата. Статистиката показва, че за цялата 2025 г. са загинали 456 души при тежки катастрофи в България. До 1 ноември 2026 г. са отчетени 413 починали при същите условия. Но от данните става ясно, че през същия период на 2025 г. смъртта си на пътя са намерили 372 души. Следователно към 1 ноември 2026 г. има 41 загинали повече, или увеличение с около 11%.

“Системата за средна скорост не работи. Тя не е ефективна – категоричен е пред “24 часа – 168 истории” Христо Радков, председател на Българското обединение на шофьорите. – Още през 2019 г. АПИ официално съобщиха, че са изгубили официалния код на камерите. А обжалването на тези фишове е едно от най-простите в съда.

Лесно е да се твърди, че в камерите например може да има бъг в часовника. Но не това е най-големият проблем. Видях как е във Франция и Холандия – държавите, които първи въведоха такава система и първи се отказаха от нея, защото няма ефект. Ние имаме факти от нашата статистика. Към този момент имаме с 41 загинали повече в сравнение с миналата година. Катастрофите може да са се намалили на магистралите, но в другите участъци се увеличиха. Когато има отсечка с някакво ограничение, което трябва да се спазва, както това с колчетата в Кресненското дефиле например, обикновено след това се полита с бясна скорост, за да се навакса. Разбира се, всички знаем, че времето за пристигане не се съкращава съществено, но водачът е бил ограничен. И това не е само при българина, наблюдава се и в други държави.”

Според Радков трябва да се направят само две неща, с които наистина ще се намалят смъртоносните катастрофи у нас. “Първото е пътищата, които ние явно нямаме – посочва експертът. – Наскоро при Велико Търново челно се удариха два камиона и двамата водачи загинаха, а автобус се вряза в тях. Там просто няма път. Заваляло е малко и идващият, който трябва да предприеме десен завой, навлиза в насрещната лента, защото няма сцепление с асфалта. Ако тръгнете от Варна за Лисабон или за Лондон, ние сме единствената държава, в която няма да карате по магистрали.

И второто нещо, което ни трябва, са патрулни автомобили навсякъде, които да се движат в трафика и при възникване на проблем веднага да реагират. Не се заблуждавайте, че пияните и дрогираните шофьори са големият проблем. Статистиката на МВР на средногодишна база показва, че катастрофите с пияни, дрогирани и превишена скорост са не повече от 2% от общо загиналите. А другите 98% се дължат на други фактори. Над 30% са от неправилна маневра, разбирайте изпреварване. Другото е несъобразената скорост с пътните условия. Примерно катастрофата с камионите влиза в тази графа, но никой не казва, че точно в този участък има дълбоки коловози и няма сцепление на пътя. Както и с нашумелия случай със Сияна, където отсечката е същата. При такива пътища ремаркето на камиона започва да играе.”

В други страни от ЕС например системата за средна скорост отдавна дава много добри резултати. Великобритания, Италия и Нидерландия са първенци, но там се използват и други видове камери, като се налага общ контрол над цялата пътна обстановка. От друга страна, Германия и Швеция използват алтернативен модел - камери през целия път, а не само измерване между две точки, глоби, които идват почти в реално време, както и патрули през няколко километра. Разбира се, има и държави като Чехия и Полша, където средната скорост не е ефективна, но заради пропуски в законодателството, липса на контрол и ниска вероятност нарушителят да бъде проверен. Повечето от глобите изтичат по давност заради недостиг на персонал.

Но равносметката след малко повече от година след въвеждането на системата за средна скорост у нас е, че проблемът с тежките катастрофи не е решен. Или моделът трябва да се подобри, или да се търсят други решения.