България и Румъния също попадат в рисковата зона: ескалацията в Черно море тревожи корабособствениците

Войната срещу корабоплаването в Черно море премина важен праг. Вече въпросът не е просто дали корабособствениците са готови да изпращат плавателни съдове до Украйна или Русия. Все по-често става дума за това дали изобщо са склонни да навлизат в значителни части от Черно море.

Двама анализатори поотделно са съобщили пред „Лойдс Лист“, че към тях са се обърнали във връзка с потенциални спорове по договори за наемане на кораби (чартърни договори). Причината е, че корабособственици търсят начини да откажат изпълнението на нареждания от наемателите за плаване до пристанища в Румъния и България.

Това е съществено развитие на ситуацията

Доскоро рисковете можеха да бъдат разграничавани според географското местоположение. Украйна беше опасна зона. Русия носеше със себе си допълнителни усложнения, свързани със санкциите и сигурността. Румънските и българските води предлагаха относително безопасно убежище.

Събитията през октомври обаче подкопаха това схващане.

Русия демонстрира значително подобрени способности за атаки срещу плавателни съдове, обслужващи Украйна, в западната част на Черно море, включително чрез използването на морски дронове. Междувременно ударите се доближиха тревожно до териториалните води на НАТО.

Потопяването на кораба Contship Jet на 28 октомври изостри опасенията. Контейнеровозът беше атакуван край България, докато се насочваше към Румъния, а впоследствие и към България. В маршрута му не беше предвидено посещение на украинско пристанище.

Това не означава, че Русия атакува безразборно всички кораби, плаващи към държави от НАТО. По-сериозната опасност е за плавателни съдове, за които има подозрения, че превозват военни товари, предназначени в крайна сметка за Украйна.

Това разграничение обаче едва ли е достатъчно успокоително за корабособственик, който трябва да реши дали нареждането за плаване до Констанца представлява приемлив риск.

Европейските правителства очевидно са обезпокоени

Документ на Международната морска организация (ИМО), подкрепен от 35 държави и Европейската комисия и обсъждан тази седмица, описва „устойчива и разширяваща се тенденция“ на атаки, които застрашават търговското корабоплаване. В него се предупреждава за отменени плавания, поскъпване на застраховките и товарните превози, както и за намаляваща готовност на корабособствениците да оперират в региона.

Последното съобщение на Украйна до ИМО, разпространено на 2 ноември, допълнително потвърждава тези опасения.

Русия, очаквано, представя напълно противоположна версия, обвинявайки Украйна в умишлена ескалация на атаките срещу граждански кораби, обслужващи руската търговия.

Битката за установяване на отговорността има политическо значение. От оперативна гледна точка обаче изводите са забележително сходни: търговското корабоплаване все по-дълбоко се въвлича в конфликта.

Само преди два месеца „Лойдс Лист“ документираше танкери, покрити с импровизирани мрежи и защитни конструкции срещу дронове, както и с контейнери, пълни с вода. Днес същите тези кораби вече показват обгорели надстройки и щети от попадения.

Реакцията на морската индустрия също се променя.

Корабособствениците могат да сключват все по-скъпи застраховки срещу военни рискове. Могат да изискват по-високи цени за морски превоз, да добавят договорни гаранции и да изграждат импровизирани физически защити.

Но когато започнат да поставят под въпрос дали са длъжни да изпълняват нарежданията на наемателите за плаване до румънски и български пристанища, това означава, че е настъпила много по-фундаментална промяна.

Географските предпоставки, върху които досега се основаваше оценката на рисковете в Черно море, вече се разпадат.

А когато корабособствениците стигнат до извода, че опасността вече не може да бъде ограничена само чрез избягване на украинските и руските пристанища, икономическите последици също стават значително по-трудни за овладяване.

Ричард Мийд, Главен редактор на „Лойдс Лист“.