IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 10°
Свят
13:00 | 19 юни 2019
Обновен: 06:01 | 25 април 2024

Половината електричество до 2050 г. ще е от вятърни и соларни генератори

Огромната промяна в рамките на следващите три десетилетия ще дойда на фона на увеличеното търсене на ток, според доклад на BloombergNEF

По материала работи: Пламен Янков
Половината електричество до 2050 г. ще е от вятърни и соларни генератори

Близо половината от електричеството в световен мащаб ще се набавя от възобновяеми източници, като разходите за вятърни и соларни енергийни генератори и съхранение ще продължават да намаляват.
 

Тази огромна промяна в рамките на следващите три десетилетия ще дойда на фона на увеличаването с 62% на търсенето на електричество и инвестиции на стойност 13,3 трлн. долара в нови проекти, посочва се в доклад на BloombergNEF, публикуван във вторник.
 

Отказът от изкопаеми горива има значителни последствия за енергийните пазари и борбата срещу климатичните изменения. Вятърът, соларните генератори и батериите за съхранение се очаква да позволят на енергийния сектор да изпълни своя дял в съкращаването на въглеродните емисии, заложено в Парижкото споразумение за климата, поне до 2030 г., показват данните на BNEF.
 

След това страните ще трябва да потърсят нови технологии, за да продължат да намаляват вредните емисии при разумни разходи, посочва Матиас Кимел, водещ анализатор в доклада.
 

„За да достигнем желаното ниво на емисии, се нуждаем от нещо друго“, казва Кимел в интервю.
 

До 2050 г. слънчевата енергия и вятърът ще осигуряват почти 50% от електричеството в света. Хидроенергията, ядрената енергия и други възобновяеми източници ще осигуряват други 21%, посочват от BNEF. Въглищата ще са най-големият губещ, като делът им ще спадне от 37% днес до 12% през 2050 г.
 

Другите видове възобновяема енергия могат да включват геотермална енергия, горивни клетки и устройства, които събират енергия от океанските вълни и приливите. Все още не е ясно дали това, ако изобщо стане, ще бъде иконономически обосновано за прилагане в по-големи мащаби. В същото време е възможно в периода до 2030 г. да бъдат разработени и други нискоемисионни източници на електроенергия.
 

От 2010 г. насам разходите за вятърна електроенергия са намалели с 49%, а за соларна – с 85%. Това ги прави по-евтини от новите централи на въглища или газ в две трети от света. Разходите за съхранение на електроенергия с батерии също са се понижили с 85% от 2010 г. досега.
 

Ако светът иска напълно да премахне емисиите парникови газове от електрическия сектор, то тогава новите технологии – включително тези за улавяне на въглерод, водородната електроенергия и слънчевите термални централи, ще трябва да влязат в конкуренция, за да осигуряват близо 13 000 тераватчаса електричество до 2050 г., показва още изследването.
 

Това е еквивалента на почти половината от електричеството, произвеждано днес.
 

Европа е начело на преминаването към възобновяема енергия, която до 2050 г. ще осигурява 92% от електроенергията на континента.
 

Китай и индия, които все още включват нови електроцентрали на въглища към своите електропреносни мрежи, ще получават близо две трети от електричеството си предимно от соларни и вятърни източници дотогава.
 

САЩ обаче ще получава 43% от електроенергията си от възобновяеми източници, посочват от BNEF.
 

Investor.bg


Четете още: По-бързо от очакваното: Екстремни температури до края на века

Коментари

Новини Варна