Държавата разкрива 100 нови социални услуги

Разкриването на 100 нови социални услуги се предвижда в плана за прилагане на националната стратегия за дългосрочна грижа. Този план вече се изпълнява, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков при срещата си с родители на деца с увреждания, които организираха протестен палатков лагер в градинката до община Варна в подкрепа на действията в София.

Новите услуги ще бъдат насочени към деинституционализация и предлагане на заместваща грижа.
 

„86 са социалните услуги на територията на община Варна към момента, като голяма част от тях са финансирани от местния бюджет, а това не може да си го позволи всяка община. Радвам се, че работите пълноценно заедно“, допълни още министър Бисер Петков.
 

Той настоя да чуе какви са основните проблеми и искания на протестиращите и потърси мнението им дали предложеният от националния омбудсман законопроект за личната помощ би решил част от тях. „В България близо 500 000 са хората с увреждания, а законът предлага решение за тези от тях, които не могат да извършват ежедневни дейности без чужда помощ. По данни на НСИ добавка към пенсията си за чужда помощ получават  около 80 000 лица на възраст над 16 години. Проектозаконът предвижда тези хора да имат право да кандидатстват за лична помощ и на база оценка на потребностите тя да им се отпуска в размер до 330 часа месечното. Финансирането трябва да е за сметка на държавния бюджет, а нашите предварителни разчети показват, че това изисква твърде голям ресурс, който се опасявам, че обществото няма да приеме. Не се ангажирам с точен размер на сумата, която ще е нужна, но вероятно става въпрос за допълнителни средства равни на целия бюджет на министерството, който е 268 000 000 лв. В момента 23 000 потребители получават асистентска грижа и това е почасова услуга, като обикновено един асистент обслужва най-малко двама души, а сумата, която държавата осигурява е 68 0000 000 лв. и то при възнаграждение равно на една минимална работна заплата. В законопроекта е заложено работната заплата да е равна на една и половина или две минимални. Към момента един потребител получава асистентска помощ средно 5 часа на ден или общо 150 месечно, а в законопроекта се предвиждат до 330. Освен това е нужно да се предложат няколко доставчици на услугата, за да имате възможност вие като потребители да избирате. Това са аргументите за моите опасения във връзка с обезпечаването на проектозакона за личната помощ. Освен това сами разбирате, че той дори да бъде приет ще е нужна подготовка за прилагането му и ще мине време докато се стигне до реализиране на очакваните резултати“ – каза министърът на труда и социалната политика.

Протестиращите родители на хора с увреждания заявиха, че настояват за цялостна реформа в сектора. Те изразиха позиция, че мерките за закрила, които се разработват остават на хартия, а стандартите за услугите са в окаяно състояние. Чуха се мнения, че не се допускат никакви инициативи, които да изискват някаква гъвкавост при прилагането им. „Вкаран си в рамка, която не можеш да нарушиш по никакъв начин, защото ще ти отрежат крилата“, каза една от майките на деца с увреждания.
 

Според министър Петков цялостна реформа в сектора отдавна не е правена и не може да стане за месец-два. Правени са отделни крачки, които са били с доброто намерение да решават проблеми, но са отваряли нови, допълни той.  Решаването на казуси под ултиматум не е най-добрият подход, тъй като създава предпоставки за грешки, каза още той.
 

Родителите на деца и младежи с увреждания обърнаха внимание също на проблема, че в дневните центрове не се предлага развиващо обучение, тъй като в тях няма психолози и педагози. „Нашите деца все едно са отписани и това се натрапва като усещане всеки ден. Знаем, че се разкриват нови социални услуги, но трябват повече и то с различен профил, за да може ние и децата ни да имаме избор от терапии и рехабилитации, от които те се нуждаят“, казаха още протестиращите.

Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов