До 300 лв. глоба за офшорките за всеки декар земя

Офшорките, които не се разделят със земята си до Коледа, ще плащат между 100 лева и 300 лева глоба за всеки декар нива. Това предвижда нова предложение за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Промяната е внесена на 30-и май от Светла Бъчварова, председател на постоянната парламентарна комисия по земеделието и храните и група народни представители, пише "24 часа".
Ако офшорните компании не се разделят със земеделската земя, областните управители ще започнат дасанкционират тези дружества от 1 януари 2015 г. Предвидените санкции в законопроекта са в размер на 100 лв. за всеки декар земеделска земя. В случай, че санкционираното дружество продължава да притежава земеделски земи, санкцията се увеличава трикратно, т.е. по 300 лв. за всеки декар земеделска земя.
По този начин дружествата, които са притежавани от офшорни компании и които са собственици на земеделски земи, ще трябва да продадат собствеността си в най-кратки срокове, ако искат да не понесат сериозни загуби. По размер те могат да надхвърлят дори и стойността на притежаваното от тях имущество. Предложените санкции се отнасят и за всички акционерни дружества, които са издали акции на приносител.
С предвидените санкции в закона за неспазване на забраната за притежаване на земеделски земи от компании, чиято собственост е скрита в офшорни зони, се затваря целият кръг от разпоредби, които правят ефективна въведената в средата на май 2014 г. забрана. Законът предвижда събраните от санкциите суми да влизат в бюджета на Министерството на земеделието и храните.
Областните управители ще получат постоянен безплатен достъп до имотния регистър, за да правят проверки за собствеността върху нивите на офшорните компании. мотния регистър. На тях ще бъде дадена и възможност да получават конкретна информация от търговския регистър (Агенцията по вписванията) за българските юридически лица, чиито собственици са офшорни компании. Очаква се този механизъм на междуинституционално сътрудничество да се изработи в Министерският съвет с приемането на промени в Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Промените в закона би следвало да стопират скритата спекулативна дейност на редица „инвеститори", които досега инвестираха в земеделска земя като средство за изпиране на финансови средства с неясен, а понякога и престъпен произход. Така се гарантира, че земята ще бъде в ръцете на тези, които наистина имат намерението да я стопанисват. На практика земеделците си връщат земята чрез тези промени.