Днес почитаме светите равноапостоли Константин и Елена

Българската православна църква чества на 21 май светите равноапостоли - император Константин и майка му Елена. Именно Константин премества столицата на Римската империя от Рим във Византия и новият столичен град е кръстен Константинопол в негова чест. Но не с това ще се запомни царуването на императора. През 313 година, макар и некръстен, той обявява свободата на християнската вяра. Това е бил един от първите му укази, а документът всъщност проповядва пълна веротърпимост – на езичниците оставил правото да извършват своите обреди, а на християните – свободно да почитат своя Бог.

Император Константин благоговее пред знамението на Кръста Господен. Той изпитва желание да го открие, но счита себе си за недостоен, тъй като като воин е пролял много кръв. Константин моли своята майката - Елена, живяла благочестиво, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпънат Христос. Облечена в скромни дрехи и сливайки се с тълпата, Елена поела своя път на изток в своето поклонение към Бог. И успява със своята мисия да открие Кръста Господен. Според някои твърдения Елена е родена в София (Сердика) през 250-та година. 

Народните чествания на празника в България са нееднозначни. Св. св. Константин и Елена на много места в страната се почитат с нестинарски танци. Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени.

Православната църква не признава този обичай, а напротив – дори и го преследва. Макар и танцуващите да държат икона на св. св. Константин и Елена в ръцете си, те са наричани "обладани от дявола".

Съществува забраната на 21 май – Св. св. Константин и Елена за всякакъв вид дейност както земеделска, така и домашна. Това смята главният асистент в Института за етнология и фолклористика в Етнографския музей към БАН Елена Водинчар. „Хората, най вече на този ден, спазват една забрана – не копаят в градината, не работят нищо, защото се страхуват от градушката. Вярва се, че Св. Елена носи градушката в ръкава си и поради тази причина на този ден хората вардят, както се казва от народът. Денят на Св. Св. Константин и Елена е определен като хаталия или лош, мръсен ден. Всичко е свързано с това, че ако хората работят на този ден то непосредствено ще ги застигне някаква беда и Св. Константин и Св. Елена ще ги накажат – ще им изпратят градушка, която може да побие реколтата или да избухне някакъв пожар и да изгорят нивите на полето. Има всякакви вярвания, но предимно са свързани със страха от силата, която притежават тази светица и този светец. В Странджа се вярва, че Св. Елена е сестра на Св. Илия и поради тази причина, ако се работи на този ден ще вали дъжд и може да има голяма градушка.”, каза Водинчар.
„В Добруджа и Софийско празникът е известен, откъм християнската страна, че това е християнски празник, който се отбелязва от християнската православната църква в България, че на този ден има богослужение в църквата, което е характерно за всички райони. Народната страна на празника е развита повече в районите на Югоизточна България – Странджа, Сакар, в централната част на страната”, допълни Елена Водинчар.

Днес да почерпят всички които носят имената Константин, Константина, Костадин, Костадинка, Коста, Елена, Елка, Елин, Еленко, Илона!

Черно море