Няма възможност за междинен достъп до депозитите в КТБ

Възможността за евентуален междинен частичен достъп до депозитите в КТБ не е уредена съгласно действащото законодателство и не може да бъде осъществена без съответни законови промени, отбелязват в писмо до ЕК служебният министър на финансите Румен Порожанов и управителят на БНБ Иван Искров, пише dnes.bg.
Както Dnes.bg съобщи, няколкостотин души с депозити в КТБ протестираха пред Българска Народна Банка. Вложителите в банката настояват да получат достъп до парите си още в следващите дни.
Министерството на финансите (МФ) и Българска народна банка (БНБ) не изключват възможността акционерите на Корпоративна търговска банка АД (КТБ) да се намесят при оздравяването й, но това би се случило едва когато бъде готова цялостната оценка на банката.
Ако след проверката собствениците не осигурят финансова подкрепа или собственият капитал на банката стане отрицателен, чак тогава лицензът на трезора ще бъде отнет и ще се пристъпи към изплащането на всички гарантирани влогове на клиенти на КТБ и на ТБ Виктория - новото име на Креди Агрикол България.
1,636 млрд. лв. би бил недостигът във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), ако трябва да се направи това. Гарантираният размер на влоговете в КТБ е 3,685 млрд. лв., а в дъщерното дружество ТБ „Виктория“ - 55,1 млн. лв. Към 31 юли пък ФГВБ притежава 2,104 млрд. лв.
В съвместното писмо до генералния директор на дирекция „Вътрешен пазар и услуги” в Европейската комисия Джонатан Фол, Порожанов и Искров отговарят на поставените на 1 август от Фол въпроси за състоянието на двете финансови институции. Те предупреждават за пораждане на риск за системата, ако недостигът от средства във ФГВБ бъде попълнен от търговските банки преждевременно.
"При прилагане на такъв подход, допълнителните средства, които ще бъдат събрани във Фонда от една авансова преведена премийна вноска от банките, ще бъдат приблизително 291 млн. лв., или крайно недостатъчни“, алармират те. Събирането на авансова премийна вноска би стопило печалбата на банките, което ще доведе до репутационен риск в системата, се казва в писмото.
МФ и БНБ изразяват готовност за предоставяне на държавна помощ, но при условие, че Народното събрание гласува законодателни промени. В писмото обаче Румен Порожанов и Иван Искров посочват, че заради управлението на служебния кабинет на Георги Близнашки поне до 5 октомври, това няма как да се случи.
В изготвения отговор те правят хронологичен преглед на събитията около двете банки – поставянето им под специален надзор, извършването на частичен отчет, установяването на липсваща информация за финансовото състояние на КТБ, удължаването на срока на особения надзор. Финансовият министър и управителят на централната банка акцентират особено на изготвения проект на специален закон за преструктурирането на групата на КТБ съгласно правилата за предоставяне на държавна помощ в Европейския съюз (ЕС), тъй като в българското законодателство няма акт, който да урежда преструктурирането на банки, нито има създаден фонд за тази цел.
Проектът предвиждаше одържавяването на ТБ „Виктория“ ЕАД, прехвърлянето на качествените активи и пасиви (без тези на свързаните с основните акционери физически и юридически лица) от КТБ в новата банка, като впоследствие й се предостави ликвидна подкрепа от ФГВБ и държавния бюджет. От друга страна проектът на закон предвиждаше отнемане на лиценза на КТБ и пристъпване към обявяването й в несъстоятелност.
Според Порожанов и Искров законопроектът предлагаше решение на проблема, идентично на предложеното от португалските власти за преструктурирането на Banco Espirito Santo.
"След проведената консултация при президента Росен Плевнелиев, в която участваха представители на основните парламентарни политически сили, правителството и БНБ, не се постигна съгласие относно изготвения от централната банка и правителството законопроект за преструктуриране на КТБ. Впоследствие се пристъпи към цялостна оценка на всички активи на КТБ, която трябва да завърши до 20 октомври“, припомнят в писмото си Порожанов и Исрков.
В него се посочва още, че "на базата на направената оценка ще се извърши обезценка на активите на банките и собственият капитал ще бъде намален с размера на тази обезценка. В зависимост от резултатите от оценката, основните акционери на КТБ ще бъдат поканени да предоставят в определен срок необходимата за възстановяване на дейността на банката капиталова и ликвидна подкрепа“, уверяват те в писмото си до Фол. Съглазно чл. 36, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), когато собственият капитал на банка е отрицателна величина, лицензът й бива отнеман.
"Съгласно чл. 115 от ЗКИ, за да се оздрави банка, при която е налице опасност от неплатежоспособност, БНБ може да постави тази банка под специален надзор. Целта е финансовото състояние на банката да бъде преценено, и ако има основание и възможност за това, тя да бъде оздравена“, пишат Искров и Порожанов до Фол относно възможността за достъп на вложителите до техните депозити съгласно българското законодателство.
"В случай, че ФГВБ изплати гарантирания размер на депозитите в банка под специален надзор, още докато се извършва проверка на финансовото й състояние, и без да е установено, че същата е неплатежоспособна, може банката да остане без голяма част от своите вложители, което ще направи оздравяването й безпредметно и невъзможно“, продължава отговорът.
Порожанов и Искров уверяват, че намеренията на българските власти са да попълнят недостига на средства във ФГВБ, но посочват, че това би могло да се случи след предсрочните парламентарни избори на 5 октомври.
"Към настоящия момент Народното събрание не функционира и е невъзможно приемането както на промени в националното законодателство, ако такива са необходими, така и осигуряването на необходимите средства от държавния бюджет за допълване на недостига от 1 636,1 млн. лв., необходим за заплащане на гарантирания размер на депозитите в двете банки. Такива решения се очаква да бъдат взети от следващото 43-то Народно събрание“, пише в писмото.
От БНБ и МФ изразяват готовност за оказване на необходимото съдействие на компетентните европейски органи в рамките на своите правомощия за оценка на съответствието на действащото законодателство с европейското и изготвяне на законодателни промени, ако такива са необходими.