Във Варна големите болници не съдят Здравната каса

Проверките за т.нар. надлимитни дейности водят обаче до сериозно забавяне на заработените средства

Двете големи болници във Варна – УМБАЛ „Света Марина“ и МБАЛ „Света Анна“, не са завели съдебни искове срещу НЗОК. Това показа проучване на в. „Черно море“ по повод информациите, че в страната лечебните заведения съдят масово Здравната каса заради забавени плащания по клинични пътеки, за лихвите по неиздължените по фактури суми, както и заради решение да връщат изплатени пари за лечение на пациенти.

Жанета Георгиева

От началото на годината досега не сме завеждали съдебни искове, каза изпълнителният директор на УМБАЛ „Света Марина“ проф. д-р Жанета Георгиева. Тя поясни, че според новите правила 30% от обема на дейност на болницата се смятат за надлимитни и лечебното заведение получава парите си чак когато Здравната каса извърши съответните проверки. На практика това води до забавянe на плащанията с около месец, заяви още проф. Георгиева.

Красимир Петров

Почти същото е положение и при нас, каза и.д. изпълнителен директор на МБАЛ „Света Анна“ д-р Красимир Петров. Големият проблем е, че въпросните лимити намаляват, вместо да се увеличават. Поначало лимитите са подигравка за спешна болница, каквато е нашата, бе категоричен д-р Петров. Сякаш някой може да предвиди колко тежки катастрофи ще станат във Варненска област и колко операции трябва да се направят. От година и половина държавата не дала нито лев за капиталови разходи на болницата – ремонти и ново оборудване. На това отгоре намали и лимитите ни. Обикновено те бяха в рамките на 1,5 – 1,6 млн. лв. месечно, сега сме принудени да се оправяме с 1,1 – 1,2 млн. лв., колкото е приблизително фондът за възнагражденията на персонала. Всичко това води до загуби и натрупване на дългове, което предизвиква напрежение след медицинския персонал, каза още д-р Петров.

Той смята, че е абсурдно да се слагат лимити на болници, които работят по спешност. Крайно време е държавата да разбере, че спешната помощ не свършва с откарването на пациента в болницата, а тогава започва. Тя не се измерва с броя на линейките, а със специалистите в лечебните заведения. Затова повече внимание трябва да се обръща на спешната болнична помощ, а не на спешната доболнична, добави д-р Петров. Мнозина биха ме репликирали, че получаваме пари по клинични пътеки. Те обаче са недофинансирани и водят до загуби. Иначе всички частни болници щяха да работят по спешност, обобщи изпълнителният директор.

Ставри Таргов