Антикорупционната комисия се сети за корупцията в КАТ

Изненадващо Антикорупционната комисия озря, че съществуват предпоставки за корупцията в КАТ.

Концентрацията на власт в един служител на МВР, който ще установява нарушението на пътя и ще налага глоба с един фиш, създава условия за корупция.

С това становище Антикорупционната комисия отказва съгласуване на някои от промените в Закона за движението по пътищата, които бяха предложени от Държавната агенция за безопасност на движението и предвиждат наказателните постановления да се връчват веднага на пътя.

"Ако пътният полицаи трябва освен да посочи какво е извършеното нарушение от водача, ако трябва той да избере какво да е наказанието и какъв да е размерът, на пръв поглед това наистина може да породи някакви основания за корупция", посочи в Сутрешния блок на БНТ Илия Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи, предаде сайтът на БНТ.

По думите му именно това може да принуди катаджията да бъде подкупен от шофьор с нарушение и униформеният да избере по-ниско наказание, отколкото по-високото.

"Но ако в Закона всички глоби са фиксирани и той няма да избира какво наказание да ни наложи, защото ако за неправилно изпреварване, санкцията е фиксирана на 200 лева, а не от 100 до 500, тогава пишейки ни акта, пътният полицай автоматично преписва и санкцията. За конкретното нарушение, може да се фиксира и конкретна глоба", настоя той.

"По принцип санкциите са от - до, защото се гледа не само степента на нарушение, което е извършил водача, но и това в каква степен той е системен нарушител. Когато той е от така наречените джигити, трябва да се търси горната граница. Мен ме притеснява повече това, че служителят на КАТ, ще констатира, ще прецени и ще издаде акт за наказанието. Това трябва да се прави в наказателния отдел на КАТ - там има прависти, които могат да преценят степента на нарушението, довело или пък не до тежко ПТП", каза на свой ред Малинка Бондаренко, която е зам.-председател на СБА.

"Когато някой на пътя минава на червено или агресивно отнема предимство, казваме: Къде е държавата? Сега когато държавата се появи и казва: Това не може така да продължава, ние казахме: Олеле! Въпросът е: Искаме или не искаме ясни правила? Ще ги спазваме ли?", попита тя.

Според Тодоров и Бондаренко непрекъснатото увеличаване на глобите на пътя не всява респект у шофьорите.

"Размерът на глобите не е това, което помага на превенцията, защото едни виртуални големи глоби, които обаче не се плащат, или събираемостта им е 50% и има хора, които продължават да карат с по 20-30-40 глоби, значи това не е ефективно. Глобите трябва да са неизбежни, те трябва да се налагат на 100% от нарушителите, а не да увеличаваме техния размер, ако случайно някой реши да я плати", настоя Илия Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи.

Марина Бондаренко пък отчете, че Законът за движение по пътищата е най-променяният закон в България.

"Работи се на парче. Санкциите не бива да са в абсолютна стойност, а като процент от минималната работна заплата, така както е в много европейски страни", настоя тя.