IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 12°
България
16:48 | 12 декември 2020
Обновен: 22:16 | 27 април 2024

Цената на хляба скочи с 10 ст.

Плащаме повече за основни хранителни продукти, в същото време се задълбочават въпросите около битовите сметки

По материала работи: Слав Велев
Цената на хляба скочи с 10 ст.

Плащаме повече за основни хранителни продукти, в същото време се задълбочават въпросите около битовите сметки. Само през последните две седмици цената на хляба е индексирана средно с около 10 стотинки, съобщава БНТ.

 

Една от основните причини за увеличението в цената на хляба е поскъпването и на човешкия труд, обясниха от браншовия съюз. Но крайно определящ е борсовият фактор. Експерти изчисляват, че средно на ден семейният ни бюджет вече е ощетен с 5 стотинки нагоре - само за хляб.


Според хлебопроизводители обаче поскъпването на пшеницата се отразява положително пък на изкупуването на зърното, тоест селскостопанските производители получават по-добра цена за своята продукция.

 

Потребителите вече усещат, че хлябът е по-скъп.

 

От 12 години Димитър Йолтов има пекарна за хляб и хлебни изделия в Пловдив. Той е сред малцината производители, които все още не са увеличили цената на хляба, въпреки поскъпването на пшеницата.

 

"Няма да го направя, просто защото идват коледни празници. Населението е в ковид пандемия, всички са стресирани. Аз с едни от 5 до 10 ст. нито ще стана по-богат, нито моите работници ще станат по-богати. Ще изчакаме да видим всичко как ще реагира до пролетта и тогава, ако вземем някакви мерки", казва Йолтов.

 

Според бранша обаче цената на хляба е показател за това какво се случва на световните борси - поскъпване на газ и горива, поевтиняване на долара и срив на златото.

 

"Няколко са причините за поскъпването на хляба, сред които е и COVID пандемията, която затвори много сектори в света и освободи огромен финансов поток. Тези пари се насочиха към зърнените пазари - за първи път от 6 години насам цената на пшеницата има подобни показатели, като данните са на ООН", посочи Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България.

 

В ковид ситуацията от бизнеса отчитат рязък спад в продажбите на закуски и сладки тестени изделия.

 

"Аз обикновено на Нова година пращам от 800 до 1200 парчета баница за хотелите за техните клиенти. Тази година няма да ги имаме тези. Хлябът е голям регулатор на нивото на населението.Това е последното нещо. Ако човек се лиши от него, тогава значи нещата са много, много зле", каза още Димитър Йолтов.  

Олиото, което зарежда пекарната на Димитър, също е поскъпнало. Обяснението на производителите е в тазгодишната суша, която е причината за по-лошата реколта от слънчоглед.

 

"Ние имаме повишение, ако е в цифри, около 150 лв за тон. От там има повишение примерно и на бутилката и на капачката, и то си е комплексно. От там идва и повишението на крайния продукт", обясни Мариана Мирчева, управител на фирма за производство на нерафинирани масла.

 

По-скъпите ток и вода също водят до това вече да купуваме литър олио за около 2,60-3 лв.

 

Производители и на хляб, и на олио не изключват ново повишение в крайните цени през пролетта.

 

След резкия скок с около 30% на цените на олиото и с около 15% на брашното през октомври по стоковите борси и тържищата, от началото на декември се наблюдава ново поскъпване, но значително по-слабо – около 0.6% на олиото и 2 на сто на брашното. Като причина на повторното повишение на цените от браншовите организации посочват поскъпването на труда, нарастването на цените по стоковите борси, както и по-лошата реколта при слънчогледа. Това повишение на цените на едро от първата седмица на декември се отрази на цените на дребно през отминаващата седмица (7 -11 декември) по магазините.

 

Нарастване на изкупните цени на двете култури отчита и статистиката на Министерството на земеделието, по окончателни данни към 2 декември 2020 година, при липса на износ от реколта 2020 година. При слънчогледа повишението на седмична база е с 3.2%, а на пшеницата – с 0.3 на сто. На годишна база, обаче, спрямо същия период на 2019 година изкупните цени на слънчогледа са скочили с 46.4% до 864 лв./тон към 2 декември 2020 г. от 590 лв./тон през същия период на миналата година. При пшеницата поскъпването е значително по-малко – само с 19.8% – до 375 лв./тон от 319 лв./тон преди година.

 

Това повишение на цените на едро от първата седмица на декември се отрази на цените на дребно през отминаващата седмица (7 -11 декември) по магазините. През този период Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) отчита забавяне на повишението на цените на едро на олиото и брашното. Като при олиото на седмична база, спрямо периода 30 ноември – 4 декември, дори има спад на цените на едро, докато при брашното поскъпването продължава. В различните области на страната цените на едро на олиото варират от 2.00 до 2.15 лв./литъра във Варна от 2.65 до 2.70 лв./литъра в Сливен. При брашното разликите са съответно от 0.73 до 0.80 лв./кг в Плевен от 1.25 до 1.30 лв./кг във Велико Търново.

 

Като цяло на седмична база при основните месни, млечни и селскостопански продукти се забелязва паритет – колкото са поскъпналите, толкова са и поевтинелите, като трендът е от минус 3.8% до плюс 3.6 на сто. На годишна база, спрямо 11 декември 2019 година преобладават поскъпналите хранителни продукти.

 

Започналото поевтиняване на цените на едро на хранителните продукти по стоковите борси и тържищата в началото на декември продължи и през последните пет работни дни (7 -11), като цените са спаднали с 3.05% от минус 0.06 на сто в периода 30 ноември – 4 декември. Преди това (23-27 ноември) храните поскъпнаха с 0.78%, а в предходните две (16-20 и 9-13 ноември) поевтиняваха съответно с 1.04% и с 0.25%. Повишаване на цените с 2.29% беше отчетено в първата седмица на ноември. Това показват обобщените данни от бюлетините на ДКСБТ.

 

От началото на извънредното положение, 13 март, до момента, храните на едро по стоковите борси и тържищата в страната са поевтинели с 4.66 на сто, а от началото на настоящата година цените са спаднали със 7.04 процента.

 

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който се поддържа от ДКСБТ и отразява динамиката на цените на хранителните стоки на едро, е на ниво от 1.491 пункта към 11 декември, спрямо 1.538 пункта към 4 декември.

 

При млечните, месните и другите селскостопански продукти.

 

на седмична база най-много са поевтинели пилешките кренвирши (-3.8% до 3.79 лв./кг), следвани от замразеното пиле (-3.4% до 4.00 лв./кг), кравето сирене (-1.4% до 6.85 лв./кг), лещата (-0.8% до 2.43 лв./кг), олиото (-0.8% до 2.43 лв./литъра) и пакетче масло/125 грама (-0.5% до 1.90 лв.броя). Без промяна в цената са яйцата (до 0.20 лв./броя).

 

На седмична база най-много е поскъпнал кашкавалът „Витоша“ (+3.6% до 10.95 лв./кг), следван от ориза (+1.7% до 2.46 лв./кг), захарта (+1.5% до 1.34 лв./кг), малотрайните колбаси, вкл. шунка (+0.8% до 5.24 лв./кг), зрелия фасул (+0.5% до 3.72 лв./кг) и трайния варено-пушен салам (+0.1% до 9.01 лв./кг).

 

На годишна база, спрямо 11 декември 2019 година, най-много е поевтиняло пакетче масло 125 грама (-0.37 лв. от 2.27 лв./брой, следвано от замразеното пиле (-0.10 лв. от 4.10 лв./кг), малотрайните колбаси (-0.01 лв. от 2.25 лв./кг). Най-много е поскъпнало кравето сирене (+0.65 лв. от 6.20 лв./кг), следвано от олиото (+0.57 лв. от 2.00 лв./литъра), ориза (+0.48 лв. от 1.98 лв./кг).

 

При зеленчуците

 

на седмична база най-много са поевтинели оранжерийните домати (-22.1% до 2.05 лв./кг), следвани от картофите (-4.3% до 0.67 лв./кг), краставиците от внос (-4.1% до 1.42 лв./кг) и зелето (-1.6% до 0.63 лв./кг).

 

Най-много са поскъпнали морковите (+17.9% до 0.79 лв./кг), следвани от доматите от внос (+10.1% до 1.85 лв./кг), оранжерийните краставици (+8.6% до 2.52 лв./кг), червения пипер от внос (+4.8% до 2.38 лв./кг), зрелия чесън (+3.4% до 4.26 лв./кг) и зрелия кромид лук (+2.5% до 0.83 лв./кг).

 

На годишна база най-много са поевтинели оранжерийните краставици (-0.38 лв. от 2.90 лв./кг), оранжерийните домати (-0.13 лв. от 2.18 лв./кг), картофите (-0.02 лв. от 0.69 лв./кг). Най-много е поскъпнал зрелият чесън (+1.11 лв. от 3.15 лв./кг), морковите (+0.14 лв. от 0.65 лв./кг), зелето (+0.10 лв. от 0.53 лв./кг).

 

При плодовете

 

на седмична база ДКСБТ отчита най-голямо поевтиняване на портокалите (-8.5% до 1.40 лв./кг) следвани от мандарините (-2.5% до 1.53 лв./кг) и лимоните (-1.2% до 1.61 лв./кг). Поскъпнали са ябълките (+4.3% до 1.22 лв./кг) и бананите (+0.5% до 1.90 лв./кг).

 

На годишна база, спрямо 11 декември 2019 година, са поевтинели лимоните (-0.49 лв. от 2.10 лв./кг), бананите (-0.33 лв. от 2.23 лв./кг), а са поскъпнали портокалите (+0.09 лв. от 1.31 лв./кг), мандарините (-0.05 лв. от 1.58 лв./кг).

 

Коментари

Новини Варна