15 малко познати факта за паметника на Шипка

Идеята за Паметникa на свободата на в. Шипка, който да увековечи подвига на българските опълченци и руските воини във величавата Шипченска епопея през лятото на 1877 г, се ражда веднага след Освобождението. Предложението е направено в Учредителното народно събрание на 13 април 1879 г. от народните представители Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков. Решението за изграждане на монумента обаче е взето 40 години по-късно - през 1920 г. от Дружеството на поборниците-опълченци. Конгресът на поборническата организация заковава и амбциозен срок - паметникът да бъде построен в чест на 50-годишнината на Шипченската епопея, пише "Стандарт".

Какво още не знаем за Паметника на свободата? 

Ето 15 малко познати факта.

1. След два анонимни конкурса е одобрен съвместният проект на скулптора Александър Андреев и архитекта Атанас Донков.

2. 24 август 1922 г. - по време на честването на 45-тата годишнина от героичната защита на Шипка е положен основният камък на паметника.

3. Четири години по-късно започва самото строителство - през август 1926 г.

4. Технически ръководител на обекта е арх. Ив. Данчов, който изготвя работните чертежи, детайли, шаблони и пр. Контрольор на място при изпълнение на работите (инвеститорски контрол) и помощник на арх. Ат. Донков е арх. Генчо Скордев от град Казанлък. Екипът на първия главен майстор на строежа - Илия Пенев Мъглов от Дряновско, се уплашил от суровите условия и късите срокове, и още първата година се разпаднал. Строителите се разбягали.

5. Величавият паметник завършил търговищкият майстор Пеньо Атанасов – Бомбето, от с. Дралфа, Търговищко, който бил призован спешно на зарязания обект от обществения съвет. Легендарният дюлгерин, който не свалял култовот си бомбе и в най-големите летни жеги, успял да събере куп именити майстори Габровско и Казанлъшко и създал невероятна организация на работа. Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 г., но поради липса на средства паметникът е завършен окончателно през следващите години.

6. Според първоначалния проект бронзовият лъв, отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров, е трябвало да бъде поставен най-отгоре върху паметника. Според една от битуващите версии лъвът е бил свален долу върху корниза над главния вход на паметника заради протестите на съседите от Румъния, Турция, Гърция и Сърбия. Комшиите не искали страховития лев да гледа към техните граници и в крайна сметка той е бил обърнат на изток, откъдето са дошли освободителите.

7. По предварителния план паметникът е трябвало да бъде издигнат на Орлово гнездо, на мястото на най-тежките и най-жестоките боеве за Шипченския проход. За да бъдат запазени скалите на Орлово гнездо като историческа светиня, а и заради наложителните скъпоструващи подпорни стени и подравнявания, обаче е била избрана съседната височина – връх Шипка, тогава Свети Никола, който се издига над прохода и се вижда отдалече от всички страни.

8. Външните размери при основите на паметника налагат изкопът да се направи достатъчно дълбок, за да се получи площ от около 300 кв.м, т.е. височината на скалистия върх е била снета с около 3 м. Теренът, компактна скала и е разбиван с т.н. взрив габровит, пренасян от двама души с магаре от габровската фабрика "Еловица".

9. Дървеният материал, стоманените греди, циментът и желязото са докарани до гара Казанлък с влак. От Казанлък до с. Шипка превозването им се извършва с камиони, а от с. Шипка до върха – с волски коли или коне по стария стръмен и разрушен път.

10. Пясъкът е добит от коритото на река Тунджа и околностите на село Енина. Превозен е с коли до с. Шипка и оттам, насипан в чували или газени сандъчета, с коне и мулета е изкачен до върха. Градежът се извършва с местния синкав камък – доломит. Добиването му започва още с откриването на строителния сезон през 1927 г. от кариера на неколкостотин метра източно от върха. Поради невъзможността да се използва експлозив, каменните блокове се изваждали ръчно с лостове

11. 1 000 000 килограма пясък са използвани в градежа. По приблизителни изчисления за постройката на паметника са направени общо над 5 000 куб. м каменна зидария и пълнеж от бетон и железобетон.

12. Над 5 милиона лева са стрували по тогавашни цени строително-монтажните работи по Паметника на свободата на Шипка.

13. Официалното откриване на Паметника на Свободата е на 26 август 1934 година. Хиляди хора се стичат на откриването от всички краища на България. Тук са и живите ветерани-опълченци, цар Борис III, почти цялото правителство. Липсва обаче един човек - майстор Пеньо Бомбето. Мъжът, който вдига монумента, дори не е поканен.

14. 894 стъпъла водят до върха на Паметника на свободата на Шипка

15. 31, 5 м височина на 7 етажа е монументът на Шипка. В приземния етаж, под централната арка, се намира мраморен саркофаг, в който почиват тленните останки на загиналите в битката герои. В централната ниша в почетно мълчание пред паметта на загиналите на вечна стража са застанали скулптурни фигури на руски войник и български опълченец. На втория етаж е поставена скулптурна фигура „Победа". На останалите етажи е разположена музейната експозиция, която съдържа всичко свързано с героичните защитници на Шипка – оръжие, вещи, фотоси, ордени, медали и др.