Мат с матурите – няма и месец, а още никой не знае какви ще са тестовете

След 13 месеца на немалко сериозни изпитания образователната ни система се изправя пред най-сериозното от тях - националното външно оценяване трябва да покаже дали учебната година е редовна, а не нулева, само на книга. Един месец преди матурите обаче зрелостниците не знаят какво ще съдържат изпитите им, а седмокласниците не са наясно какво ще включват техните тестове. МОН тепърва ще прави анализ докъде с учебната програма са стигнали училищата в различните части на страната, а учители, ученици и родители вече са изнервени докрай заради липсата на яснота ще отпаднат ли някои от темите по подобие на миналата година и пред какви точно задачи ще бъдат изправени децата след няколко седмици, пише "Сега".

"Сол в раната" наскоро хвърлиха от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". В специална позиция, базирана на анкета сред учители и директори, синдикатът заяви, че учебният материал за тестовете в седми клас и за матурите в 12-и клас не трябва да бъде намаляван. Писмото им веднага бе наречено "скандал", а редица учители се обявиха категорично за отпадане на част от темите, върху които ще са изпитите. Засега обаче просветният министър Красимир Вълчев е непреклонен, че няма причина да се съкращава конспектът с материал за изпита.

За пълна програма

Председателят на синдиката д-р Юлиян Петров изтъква няколко мотива против отпадането на теми от изпитното съдържание. Според него действително огромна част от учебните часове на 7-и и 12-и клас са били в онлайн режим, но нивото на електронното обучение е било добро и системата се е справила отлично. Този подход освен това е прилаган към цялата система, т.е. "не са били толерирани едни или други ученици, паралелки или региони", аргументира се Петров. Относно 10-те процента ученици, които са били дигитално изключени от учебния процес, той коментира, че като процент те са точно толкова, колкото и учениците, които не са обхванати и в редовния (присъствен - бел.ред.) учебен процес поради различни причини.

Подобно мнение публично изразиха и редица учители. Преподаватели по български език например смятат, че за разлика от миналата година, когато онлайн обучението беше шок за учители и ученици, тази година дистанционните уроци се редуват с присъствени и вървят по що-годе утъпкана пътека. Според тях учебният материал не бива да се съкращава, защото програмите са си същите, т.е. учениците са знаели върху какво ще бъдат препитвани в края на етапа. Те коментират, че ще успеят да преподадат целия материал на възпитаниците си, а специално за дванайсетокласниците се чудят кой точно материал да бъде съкратен, при положение че и тази, и миналата година почти всички теми са им преподадени почти изцяло електронно. 

За олекотен конспект

Подобни твърдения обаче се виждат безумни на редица преподаватели и на повечето ученици. "Учениците са в странен унес, трудно можем да оценим последствията от пандемията. Промени трябва да има и в изпитния материал", споделя учител. "Най-потърпевши от кризата са учениците, те се учат в коренно различна среда от познатата им досега. Да, може би материалът ще се преподаде докрай. Но основният ми аргумент за редуцирането му е, че е нужен един човешки жест към тях. В сегашната ситуация човещината трябва да бъде водеща", коментира председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов. По думите му МОН съществува заради учениците, които освен образовани трябва да са и здрави и щастливи и с усещане за справедливост. "Ето, сега институциите могат да покажат човечност и добронамерено отношение", смята той, апелирайки час по-скоро ведомството да оповести подробности около изпитите. Според него от матурата по български спокойно могат да отпаднат няколко теми или автори, а в НВО-то за 7-и клас преразказът да е върху текст от актуален, съвременен автор (пак непознат), който да е без чуждици и архаизми. "За някои ученици дори думата "техникум" е архаизъм", дава за пример Стаматов. 

"Миналата година дванайсетокласниците учиха онлайн само през последните месеци и от матурата им по български отпаднаха произведенията на Димов, Талев и Вапцаров. Тази година те също са онлайн, дори повече време и ако няма отпадане на теми, това би било дискриминация спрямо сегашния випуск", коментира учител от столична гимназия. По думите му същото се отнася и за седмокласниците, на които м.г. също бе намален материалът (тогава отпаднаха „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, „По жътва“ на Елин Пелин и „По жицата“ на Йордан Йовков.), освен това според него не бива да се поставят пред различни условия хора, които имат повече натрупана умора от обучението.

"Никак не е без значение дали темите ще са 15 или 12, за оставащото ни време до матурите можем да научим по-добре 12 теми, отколкото 15. А и последният въпрос на матурата по български - писането на съчинение или есе - носи цели 30 точки от 100 точки", опасяват се и ученици.

"Няма време!"

В цялата какофония от мнения, вместо да внесе яснота, МОН държи в шах всички и казва, че в момента "не това е най-важният въпрос". "Няма да се минат, ако прочетат повече теми, напротив, ще имат по-голям шанс да са знаещи и можещи. За момента нямаме констатирано изоставане от тематичното разпределение", отговори на младежите министър Вълчев, който посочи, че матурите измерват знания, които са натрупани доста години назад. "В момента се прави анализ докъде е усвоен материалът от учениците в 7-и и 12-и клас", каза пред БНТ и зам.-министърът Таня Михайлова. За зрелостниците тя подчерта, че те реално са усвоили в присъствена форма по-голяма част от учебния материал - до 10-и клас (без обаче български и математика, които са сред най-важните - бел. ред.), както и че резултатът им на миналогодишната матура не е бил по-нисък от 2019 г. (м.г. обаче все пак отпаднаха част от темите - бел. ред.).

Още по-тревожно е, че МОН се кани тази година най-накрая да тества прословутите умения, придобити от учениците, а не само знанията им. Това само по себе е чудесно, тъй като се чака от години, но проблемът е, че самите младежи не знаят какви точно задачи ще получат, поне за да се настроят психически на нова вълна. И ако за седмокласниците има малко повече време (техните изпити са на 16 юни по български и на 18 юни по математика), то за матурите на дванайсетокласниците остава около месец (19 и 21 май).

Да ги има или не

Не са малко и учителите, които смятат - също като омбудсмана, - че изпитите в 4-ти и 10-и клас трябва да бъдат изцяло отменени, както това стана миналата година. Диана Ковачева изтъква като аргумент това, че качеството на онлайн обучението не е като на присъственото и съответно резултатите на децата няма да са адекватни. Учители пък посочват, че от тези изпити не зависи почти нищо - децата и без това ще продължат в следващата степен. Първите служат за вход в математическите гимназии, а вторите - за кандидатстване на учениците от обединените училища (които са до 10-и клас и са около 600-800), но техният брой е твърде малък на фона на всички стотици хиляди ученици у нас. И тук учителите изтъкват, че провеждането на изпитите за тези два випуска би било дискриминация, тъй като м.г. те бяха отменени. "Десетокласниците например в учебната 2019/20 г. бяха дистанционно на училище около 3.5 месеца, но тяхното НВО беше отменено. Докато сегашните десетокласници учиха 4 месеца дистанционно само до края на февруари", мотивират се преподавателите.