19 кандидат-депутати пренаредиха партийните листи, влизат в НС

Всеки трети е гласувал с предпочитание

Четирима се отказаха от място в НС, сред тях и експремиерът

Всеки трети избирател е гласувал с преференция и е отбелязал предпочитание за даден кандидат в листите на партиите и коалициите, като изстрелват общо 19 души в Народното събрание. Това показа проверка на „Монитор“ на данните в протоколите на РИК и резултатите от вота на 11 юли на сайта на ЦИК, предаде "Монитор".

Преференциалните гласове са малко над 970 000, което представлява около 35% от всички действителни гласове, подадени на вота. Те са 2,766 млн. Именно преференциалният вот е вид мажоритарно гласуване. Той обаче размества листата, ако за дадения кандидат са гласували поне 7% от гласувалите за съответната партия или коалиция, като този праг обичайно е труден за прескачане. Понякога дори и преференцията да „сработи“, това невинаги води до получаването на място в НС.

За разлика от изборите през април сега няма изместен нито един водач на листа

Най-много народни представители, избрани чрез преференция, ще има в парламентарната група на ГЕРБ-СДС– цели 9, при „Демократична България“ те ще са 6, а при БСП – 4. При ИТН нито една преференция не е сработила в листите им. В ДПС също няма да има депутат, избран чрез преференциален вот, макар и на някои места да има размествания, но на по-долни позиции в листите. ИМВ също няма да има депутат, избран с преференция, макар и размествания да има на вторите места в Благоевград и в Бургас. Причината – там коалицията има само по един мандат.

Иначе при ГЕРБ-СДС няма пренареждания в големите градове като София, Варна и Бургас, но за сметка на това има из страната. Така например от Благоевград отново влиза досегашният депутат и син на кмета на Симитли - Стефан Апостолов. Той се е изкачил до второ място в листата, след като е получил 6275 лични гласа преференции от последен става втори в листата. Във Велико Търново, благодарение на преференциите, в НС ще влезе Димитър Николов, който от трето място се нарежда на второ, след водача. От областта ГЕРБ-СДС имат само 2 мандата. Подобно е положението и в София-област, където Валентин Милушев става от пети втори след 2263 лични гласа. Така той измества Николина Ангелкова, която обаче също ще намери място в НС, тъй като ГЕРБ-СДС там има 3 мандата. В Пловдив-област пък 2737 преференциални гласа осигуряват възможност на Димитър Янев да стане втори от пето място в листата. От Пазарджик коалицията ще има двама депутати, избрани с преференции. Това са четвъртият в листата - бившият областен управител Стефан Мирев, който е успял да спечели 4408 лични гласа, и третият - бившият депутат Димитър Гечев със своите 2728 гласа. Така те изместват областния координатор на ГЕРБ Найден Шопов от второто място. В Плевен пък четвъртият Валери Лачовски става втори, след като е получил 2330 лични гласа. От областта в НС трябваше да влезе водачът Григор Горчев и Лачовски, тъй като на коалицията им се падаха само 2 мандата. Горчев обаче се отказа от място като депутат. Така в парламента на негово място ще влезе Александър Николов, който също пренарежда листата с преференции. Така извън борда остава бившият втори в листата - Петя Митрашкова. В Сливен пък Чавдар Божурски успява да се изкачи от 16-о до второ място с 1610 гласа лично за него.

Преференции разместват листите на Демократична България" в трите МИР в София, Варна и Пловдив-град. Така от 23 МИР със 7805 лични гласа в парламента влиза Елисавета Белобрадова, която от десета се нарежда втора. Тя е основателката на „Майко мила“. В 24 МИР с отбелязано предпочитание влизат в НС Мартин Димитров, който от четвърти става втори с 4310 гласа, и Таня Андреева, която от пета става трета с 3559 лични гласа. В 25 МИР с 2482 лични гласа пулмологът д-р Александър Симидчиев прережда втория. Той обаче е водач и на листата в София-област и тепърва ще реши от коя листа да влезе. От Варна преференциално избран депутат на ДБ ще е Стела Николова, която има 5628 лични гласа. Преференции разместват и листата в Пловдив-град, където третият Ивайло Старибратов става втори.

При БСП промените са по-скромни, като има такива в Бургас, Велико Търново, Пловдив–област, Плевен. Тодор Байчев със своите 716 лични гласа изпреварва втория в листата в Бургас. Румен Павлов от шести става втори във Велико Търново благодарение на 1393 гласа. В Пловдив–област пък ще влезе Веска Ненчева, която от четвърта става втора с 3108 преференции. Стефан Бурджев пък пренарежда листата в Плевен, след като е взел 2416 гласа и от осми става втори.

Отделно има други 18 случая, където кандидатите са се разминали на косъм с НС, въпреки гласовете в своя полза, тъй като дадената партия има по-малко мандати – само един или два, а те са своеобразна „първа резерва“.

Междувременно четирима се отказаха от място в новото 46-о НС. Двама от тях са от ГЕРБ-СДС, като освен водача на плевенската листа Григор Горчев, това направи и лично експремиерът и лидер на партията Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ бе водач в две листи - в Пловдив-град и 25 МИР в София. От Пловдив-град ГЕРБ-СДС имат 3 мандата. Там обаче няма размествания заради преференции. Това означава, че след отказа на Борисов в парламента трябва да влязат следващите трима - Иван Тотев, Радомир Чолаков, както и Пенчо Малинов. Същата е ситуацията и с листата на ГЕРБ-СДС в 25 МИР. Там те имат 4 мандата, което означава, че в НС ще влязат Христо Гаджев, Анна Александрова, Лъчезар Иванов, Петър Николов. Кандидатът на ИТН, отказал се от депутатско място, е Илко Стоянов, който само преди дни положи клетва като кмет на Благоевград. Там ИТН има точно 3 мандата, което означава, че в НС ще влязат Георги Попов, Христо Гушков и Анита Коцелова.

Освен тях има и един представител на ДПС. Това е Николай Колев, който в момента е кмет на Гълъбово, а в листата на движението от Стара Загора бе на 4-та позиция. Той обаче вече обяви, че се отказва от депутатско място, въпреки че имаше реален шанс да пренареди листата с преференции, ако водачът й Халил Летифов реши да влезе от Благоевград, където също оглавява списъка на ДПС.

Само 1035 грешки в протоколите

Грешките в изборните протоколи са едва 1035, показва анализ на ЦИК за несъответствията. За сравнение през април те са били близо 15 000. На свой ред бройката на самите сгрешени протоколи е точно 400, докато три месеца по-рано те са били 8 пъти повече – над 3500. Основната причина за грешките са неправилно нанесени преференции, което е традиционният проблем, особено при отчитането на резултатите при вота с хартиени бюлетини. Гласуването с машини минимизира този казус, тъй като устройствата сами издава протокол, където преференциалният вот е автоматично сметнат.