Полицейско насилие или полицейска защита на протестите? Къде е границата?

Потресаващите кадри с полицейско насилие от юли миналата година в София показват, че убийство като това на Джордж Флойд е можело да се случи и в България. Темата поражда дискусии по цял свят, включително и в Германия, пише DW.

Нека да започнем с дефиницията: полицейско насилие – що е то? Според криминологията става дума за физическо или психическо насилие, упражнявано от полицейски служители. Вярно, по закон полицаите имат право да прилагат насилие в определени рамки – и ако се придържат към тези рамки, тогава употребата на сила е законосъобразна. Когато обаче полицейските служители прекрачат законовата граница, си имаме работа с полицейски произвол.

Според дефиницията на правозащитната организация "Амнести Интернешънъл", полицейско насилие има тогава, когато хора биват "малтретирани или изтезавани, когато върху тях се упражнява неадекватно насилие". Правозащитниците обясняват какво точно означава "неадекватно насилие": когато насилието е прекалено спрямо законосъобразната цел, която преследва полицията.

В Германия, но и в световен мащаб, жертви на полицейски произвол стават най-често наркомани, бездомници, скитници, проституиращи, членове на етнически и религиозни малцинства, но също така демонстранти и журналисти.

Според Ерик Тьопфер от Германския институт по човешките права, в страната все още съществува сериозен проблем с полицейското насилие. Сърцевината на този проблем: полицията и прокуратурата са в прекалено близки отношения, а независима инстанция не съществува. От подадените в Германия жалби за предполагаемо полицейско насилие само малък процент влизат в съдебна зала. Съветът по човешките права към ООН препоръчва на политически Берлин да създаде независима служба за подаване на оплаквания за полицейско насилие, каквато има в Дания, например.

Всяка година в Германия се подават около 2000 жалби за нанесени телесни повреди в резултат от предполагаемо полицейско насилие, обяснява Тьопфер. Но само малък процент от казусите стигат до съдебна зала, защото прокуратурата обикновено прекратява преписките. Тьопфер смята тази практика за съмнителна, защото в част от случаите "има редица признаци за това, че между прокуратурата и полицията съществува определена близост, в резултат от която разследванията не се водят особено старателно, както би било в други случаи."

В няколко федерални провинции вече функционират така наречените "пълномощници за полицията". "Трябва обаче да се има предвид, че това са служби, които в крайна сметка нямат право на собствени разследвания. Те могат да приемат жалби и да проучват случаите, не могат да провеждат наказателно-правно разследване", обяснява Тьопфер. Тоест, в момента единствената институция, която разследва случаите на полицейско насилие, си остава прокуратурата. "И тъкмо в това е проблемът," обобщава правозащитникът.