Тестовите задачи вкарват учениците в мисловен шаблон, а това не развива способността им да разсъждават. Това е заключението на учители и специалисти по български език. А обучението онлайн в условията на епидемия само задълбочава това.
13-годишният Димитър иска да учи информатика и от 5 години ходи на уроци по програмиране. Но не спира да набляга и на уроците по български език и литература.
"По-труднички са ми, но ми харесва науката за самия език, няма как без него да се общува. И е важно да се използва правилно", сподели ученикът, предаде Bulgaria ON AIR.
За седмокласника тестовите задачи са нож с две остриета.
"Когато трябва да пиша отговор ми е малко по-трудно да го формулирам. Но на някои задачи ме улеснява, защото мога това, което съм си наумил, да го напиша директно", уточнява Димитър.
Според учителя по български език и литература Доротея Николова тoзи тип задачи са добър инструмент за проверка на знанията, но има и недостатъци.
"Някои задачи ограничават желанието за мислене и разсъждение у учениците. Когато те си помислят, че са открили някои от верните отговори, просто спират да се задълбочават. И много често грешат", обяснява учителят.
Тя е убедена, че децата често са изправени пред невъзможността да свързват изречения логически.
"По български език и литература им е изключително трудно да разбират текст. Да разбират смисъла на текста и да извличат информация от него. Звучи ужасяващо, но е факт", допълва преподавателят.
И ученикът, и учителят са съгласни, че в условията на епидемия изместването на книгата от компютъра е проблем.
"По повечето предмети ми е по-лесно присъствено. Не ми падна много успехът, но имахме едно-две изпитвания и там не бяха толкова високи оценките", сподели Димитър.
"Учениците станаха малко по-инертни. Без желание да учат. А процесът на учене трябва да извира от тях самите", убедена е Доротея Николова.
За Димитър засега най-трудното остават архаизмите в произведенията. Доротея Николова пък се надява, въпреки всичко, децата да четат повече и да си говорят повече вкъщи.
Коментари