IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 19°
България
16:30 | 2 февруари 2022
Обновен: 13:46 | 23 септември 2022

Какво реши МС днес: Създава се Министерството на електронното управление

Намалява се капиталът на Фонда на фондовете. Румен Георгиев е новият зам.-шеф в ДАНС

По материала работи: Слав Велев
Какво реши МС днес: Създава се Министерството на електронното управление

Вижте всички решения от редовното правителствено заседание, провело се на 2 февруари:

Правителството одобри годишна програма за участието на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 г.

С Решение на Министерския съвет беше приета Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 година.

Годишната програма определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тях. Тя гарантира координираното и ефективно участие на страната на всички нива в процеса на вземане на решения на ЕС и последователното прилагане на европейските политики.

Правителството одобри програма с приоритетите на България по време на председателството на Франция на Съвета на ЕС

С Решение на Министерския съвет беше приета Шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2022 г.)

Програмата е оперативен документ, чиято цел е да насочи усилията на българската страна към отстояване на националните интереси и позиции по важните за България въпроси, включени в дневния ред на Съвета на ЕС по време на шестте месеца на новото Председателство.

Тя включва конкретните теми/досиета и целите, които си поставяме по тях в различните формати на Съвета на Европейския съюз в областите „Общи въпроси“, „Икономически и финансови въпроси”, „Правосъдие и вътрешни работи”, „Земеделие и рибарство”, „Транспорт, телекомуникации и енергетика”, „Социална политика, заетост и здравеопазване”, „Конкурентоспособност“ и „Околна среда”.

В документа са включени общо 61 законодателни досиета и теми, които ще бъдат приоритетни за страната ни през следващите 6 месеца, и по които ще се стремим в максимална степен да защитим националния интерес.

Веселин Вълчев е назначен за областен управител на област Сливен

Правителството назначи Веселин Вълчев за областен управител на област Сливен и освободи досега заемащия длъжността Минчо Афузов.

Веселин Вълчев има военна квалификация офицер от земната артилерия с военна и гражданска специалност, съответстваща на квалификацията „инженер-геодезист“, и е магистър по специалността „Организация и управление на оперативно-тактическите формирования на сухопътните войски“. Притежава опит в Областната администрация Сливен, пътното строителство, Министерството на отбраната и като офицер в Българската армия.

Националната потребителна кооперация на слепите в България беше призната за национално представителна организация на хора с увреждания

Правителството призна Националната потребителна кооперация на слепите в България за национално представителна организация на хора с увреждания за срок от четири години. Кооперацията осъществява трудово и професионално приобщаване на своите членове и съдейства за задоволяване на техните интереси и потребности във връзка със социализацията им в обществото. Дейностите на организацията са насочени към трудоустрояване, материално подпомагане и организиране на курсове за обучение съобразно потребностите на своите членове.

Одобрена е Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2022-2024 година

Министерският съвет одобри Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2022-2024 година. Документът е изготвен на основание Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси и осигурява общата рамка на дълговото управление в средносрочен план.

Стратегията обобщава и очертава водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, като същевременно описва, индикативните мерки и използвания инструментариум за постигане на заложените в нея стратегически цели. Публичното й оповестяване е гаранция за предвидимост и прозрачност на процесите по управление на държавния дълг.

Основната цел на дълговото управление е насочена към осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение и финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет.

Приети са стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2022 г.

Със свое решение правителството прие стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2022 г.

Основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините в законопроекта за държавния бюджет за 2022 г. за периода януари - март 2022 г. са разработени при спазване на разпоредбите на чл. 4 от ПМС на № 481 от 30 декември 2021 г. за уреждане на бюджетни взаимоотношения през 2022 г., а за периода април - декември 2022 г. са на база на основните допускания в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. За първо тримесечие на 2022 г. размерите на стойностните показатели на стандартите запазват нивото си от 2021 г., а от 1 април 2022 г. имат увеличение, в сравнение с миналата година.

В сектор образование стойностните показатели на стандартите за финансиране на детските градини са завишени от 1 април средно с 11 %, а за неспециализираните училища, професионалните гимназии и паралелки за професионална подготовка - дневна форма на обучение и дуална система на обучение, на специалните училища и центровете за специална образователна подкрепа са завишени средно с 12 %. Стандартите за ученик в други форми на обучение (вечерна, задочна, индивидуална и самостоятелна) са завишени средно с 12,9 %. Разчетени са средства за увеличение на доходите на педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование до ниво от 125 %, спрямо средната заплата за страната, както и средства във връзка с увеличението на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход. С проектобюджета са предвидени допълнително 84,8 млн. лв. за пълното освобождаване на родителите от заплащане на такси за детските градини, като за целта е осигурено финансирането на издръжката им за сметка на държавния бюджет за периода април-декември 2022 г.

Стойностните показатели на стандартите за делегираните от държавата социални дейности са увеличени, както следва: стандартите за домовете за пълнолетни лица с увреждания са завишени, спрямо действащите стандарти през първото тримесечие на 2022 г., с 38 %, а тези за социалните услуги, предоставяни в общността, се увеличават средно с 31 %. Стойностният показател на стандарта за финансиране на социалната услуга „Асистентска подкрепа“ е увеличен с 26.5 % спрямо 2021 г. Размерът на месечната помощ на ученик, настанен в социална услуга, за 2022 г. нараства с 12,5 % спрямо 2021 г.

За делегираните от държавата дейности в сферата на здравеопазването стойностните показатели на стандартите за финансиране на медицинско обслужване в здравен кабинет са завишени, спрямо действащите през първото тримесечие на 2022 г., средно с 14 %, тези за яслена група към детска градина и детска ясла са увеличени средно с 16 %, а стандартите за здравни медиатори и за общинските съвети по наркотичните вещества - с 15 %. Предвидени са допълнително 13,2 млн. лв. за пълно освобождаване на родителите от заплащане на такси за детските ясли, като за целта е осигурено финансирането на издръжката им за сметка на държавния бюджет за периода април- декември 2022 г.

За делегираните от държавата дейности в сферата на културата стойностният показател на стандарта за финансиране на държавните културни институти в областта на културното и аудиовизуалното наследство е завишен с 5 %, а този за финансиране на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ - с 15 %, спрямо първото тримесечие на 2022 г.

Стойностният показател на стандарта за финансиране на общинските библиотеки е завишен с 9,2 % спрямо първото тримесечие на 2022 г., а на читалищата - с 10,3 %, като в тези стандарти са разчетени допълнително 2 млн. лв. за прилагане на стандарта за информационно-библиотечно обслужване. Стойностният показател на стандарта за финансиране на музеите и художествени галерии с регионален характер е завишен с 5 %.

Стандартите са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.

Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио през 2022 г.

Със свое решение правителството утвърди нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за подготовката, създаването и разпространението на национални и регионални програми през 2022 г.:

- за БНТ: от 1 януари до 31 март - 2 175 лв.; от 1 април - 2 184 лв.;

- за БНР: от 1 януари до 31 март-516 лв.; от 1 април-518 лв.

Нормативите за час програма на БНТ и БНР се определят за два периода в годината, предвид обстоятелството, че законът за държавния бюджет за 2022 г. не е приет преди началото на настоящата бюджетна година. Определянето на нормативи за час програма на обществените медии за два периода в годината се влияе и от основните допускания за политиката по доходите при разработването на проекта на Бюджет 2022 г., а именно увеличение на размера на минималната работна заплата от 650 лв. на 710 лв. и на максималния осигурителен доход от 3 000 лв. на 3 400 лв. от 1 април 2022 г.

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предложения от Българската национална телевизия и Българското национално радио обем/часове телевизионна програма и радиопрограма, съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензни за доставяне, съответно на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга, с разпоредбата на чл. 8 от Постановление № 481 на Министерския съвет от 2021 г. за уреждане на бюджетни отношения през 2022 г., и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2022 г. Предложените нормативи за час програма са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма - 35 040 часа и радиопрограма - 98 185 часа.

Въз основа на утвърдените размери на нормативите за час програма на обществените медии през 2022 г. са разчетени проектите на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за тази година на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

Правителството утвърди Класификацията на областите на политики / функционалните области и бюджетните програми за периода 2022-2025 г.

Със свое решение правителството утвърди класификация на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми от компетентността и отговорността на съответния първостепенен разпоредител е бюджет, чийто бюджет се включва в държавния бюджет, с изключение на първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт, за периода 2022-2025 г.

Програмната класификация обхваща всички първостепенни разпоредители е бюджет, определени да прилагат програмен формат на бюджет както с чл. 18, ал. 2 от Закона за публичните финанси, така и с решението на Министерския съвет за бюджетната процедура за съответната година.

Целта на предлагания проект на акт е свързана с поддържането на актуална класификация на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми на определените да прилагат програмен формат на бюджет първостепенни разпоредители с бюджет, на база на която да се разработват бюджетните прогнози и проектобюджетите за съответния период в рамките на мандата на правителството.

Очакваните резултати от прилагането на акта са свързани със създаване на устойчива рамка за стратегическо планиране и бюджетиране за периода, обхващащ мандата на правителството, с което се създават условия за повишаване на прозрачността и отчетността при управлението на публичните средства.

Намалява се капиталът на Фонда на фондовете

Министерският съвет прие разпореждане, въз основа на което министърът на финансите ще намали капитала на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (Фонд на фондовете) със 759 715 броя акции с поминал от 1 лев, за целите на покриване на загуби от минали периоди.

С намаляването ще се осигури възможност дружеството да продължи да осъществява успешно своя основен предмет на дейност по управление на финансовите инструменти, които ще бъдат прилагани по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство в България.

Училища и детски градини няма да загубят преходните си остатъци

Общините няма да имат право да пренасочват към други дейности неусвоените през 2021 година средства от бюджетите на училищата, детските градини и центровете за подкрепа. Сектор „Образование“ беше изключен от обхвата на постановлението на Министерския съвет, което предвижда такава възможност за преходните остатъци на второстепенните бюджетни разпоредители към общините.

Въведената децентрализация при управлението на бюджетите на образователните институции стимулира директорите да изразходват средствата ефективно и икономично. Рискът да загубят преходните остатъци би ги вкарал в противоречие с този принцип и би ги мотивирал да изхарчат средствата на всяка цена.

Освен това училищните бюджети, в това число преходните остатъци от 2021 г., към момента са единственият източник за осигуряване на противоепидемичните мерки за организиране на присъствено обучение. С тези пари училищата закупуват бързи антигенни тестове за персонала, стимулират учителите да провеждат ежеседмичното изследване на учениците за COVID-19 и да работят допълнително с изоставащите в резултат на обучението от разстояние в електронна среда.

Одобрено е присъединяването на България към Международната програма за действие по климата на ОИСР

Правителството одобри намерението на Република България за присъединяване към Международната програма за действие по климата (IPAC) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Решението упълномощава министъра на околната среда и водите да подпише и изпрати молба за присъединяване до генералния секретар на ОИСР.

IPAC служи за наблюдение и оценка на политиките за климата, както и за обмен на добри практики и планиране на дейности с оглед измерване на напредъка на отделните участници в постигането на заложените цели. Програмата допълва и подкрепя съществуващите норми в областта на климата като Парижкото споразумение и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

Предвижда се изготвяне на препоръки за отделните държави, които да предоставят целенасочени съвети за политики, съобразени със ситуациите в отделните държави. Това би позволило на IPAC да отчете специфичните фактори и предизвикателства в България и евентуално да отрази по-ясно предизвикателствата пред страната ни за извършване на зеления преход.

С присъединяването на България към IPAC ще бъде изпратен положителен сигнал към държавите-членки, страната ни ще демонстрира постоянство, ангажираност и последователни усилия за пълноправно членство в ОИСР.

Министерският съвет одобри днес позициите на България за участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“

Министерският съвет одобри днес позициите на България за участие в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“ на 4 февруари в Лил, Франция.

По време на заседанието министрите на правосъдието ще обменят мнения относно сътрудничеството между съдебните органи и дигиталните платформи относно противодействието на речта на омразата онлайн. Според редица международни изследвания, включително на Агенцията на ЕС за основните права („FRA“), през последните десетилетия в Европа се наблюдава рязко увеличаване на речта на омразата и престъпленията от омраза.

Френското председателство ще постави на вниманието на министрите на правосъдието и темата за признаването между държавите членки на родителство, установено в рамките на Европейския съюз. В Европейския съюз съществува правна рамка, насочена към улесняването на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, свързани с развода, раздялата, родителската отговорност и наследяването, но не и за признаването на родителството.

В рамките на неформалния Съвет „ПВР“ ще се проведе и работен обяд, по време на който министрите ще обсъдят системите за публично оповестяване на случаи на отвличане на деца.

Одобрена е позицията на Република България за предстоящото неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство

Кабинетът одобри позицията на Република България за предстоящото неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе в периода 6-8 февруари 2022 г. в гр. Страсбург, Франция.

Предстоящата дискусия на министрите ще се фокусира върху темата за консолидиране на благоприятни за климата модели в земеделието и горското стопанство в контекста на въглеродното земеделие.

Република България счита, че благоприятни практики за намаляване на емисиите и съхраняването на въглерод са: поддържане на растителна покривка през най-чувствителните периоди през есенно-зимния период, отглеждане на азотфиксиращи култури, прилагане на подходящи сеитбообороти и добавяне в почвата на биоразградима биомаса.

Предвиждат се инвестиции в технологии за интензивното животновъдство, управлението на оборската тор и производство на биогаз от животновъдните стопанства. Същевременно компромисите по отношение на действията за намаляване на емисиите е необходимо да бъдат сведени до минимум.

По отношение повишаването на капацитета на горите за поглъщане на въглерод считаме, че е особено важно да бъдат предприети превантивни действия за насърчаване на процеса на сертификация на горските територии, предотвратяване на горски пожари и увеличаване резистентността на горските насаждения към болести и вредители.

Прилагането на тези практики е възможно на базата на целенасочени инвестиции на ниво стопанство, свързани с модернизация на производствените процеси и внедряване на екологосъобразни решения, които следва да бъдат подкрепени финансово по адекватен начин.

Факторите за успех на схемите за сертифициране на намаляване на емисиите от парникови газове или улавяне на въглерод включват ясното и точно дефиниране на подходящите практики, добра предварителна преценка относно тяхната приложимост в стопанствата и осигуряване на добра информираност на земеделските стопани.

Кабинетът се запозна с резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика

Правителството одобри резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Транспорт“), което се проведе на 9 декември 2021 г. в Брюксел.

Министрите обсъдиха теми в областта на въздушния и морския транспорт, както и интермодалните въпроси и мрежи. В рамките на френско председателство ще продължи работата по трите досиета от пакета „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55”).

Участниците в Съвета одобриха напредъка по предложението за Регламент за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт. България изрази опасения за изпълнение на целите в предлаганите срокове и предложи по-реалистичен график, както и отлагане до 2030 г. на крайния срок за въвеждане на устойчиви горива в авиацията.

Транспортните министри отчетоха напредъка относно използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт. Според българската страна някои от разпоредбите значително изпреварват инициативите на Международната морска организация, което е предпоставка за потенциално изкривяване на пазара. Това може да доведе до негативни икономически и социални последици в крайбрежните райони, за конкурентоспособността на българските морски пристанища и на морските кораби, плаващи под български флаг, както и за района на Черно море като цяло.

Българската страна подкрепи кипърската декларация „Въздушна свързаност за хората, Съюза, околната среда и бъдещето“.

Правителството одобри резултатите и взетите решения на проведеното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Правителството одобри доклада на Република България от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 17 януари 2022г.

Европейската комисия информира министрите относно актуалната ситуация на пазара на селскостопански продукти в Европейския съюз. В тази връзка делегацията на Чешката република поиска от Комисията въвеждането на спешни и извънредни мерки в сектора на свинското месо на ниво ЕС. Република България изрази своята подкрепа по отношение на искането на чешката делегация, като подчерта, че подобни мерки следва да бъдат вземани по начин, по който да се избегнат допълнителни смущения на пазара и счита за необходимо, да бъде предоставена директна финансова помощ за излизане от кризата. Република България също така подчерта аналогичната ситуация и в сектор „Птицевъдство“.

По отношение на актуалното състояние на търговските преговори между Европейския съюз и трети страни, страната ни изтъкна, че трябва да се постигане баланс в търговските преговори с всички преговарящи страни, особено при вноса на селскостопански стоки в Съюза от трети страни. Същото така Република България подчерта, че изискванията към тези страни следва да бъдат идентични на високите стандарти на ЕС, с оглед постигането на ефективни и справедливи резултати. В позицията на страната ни бяха откроени чувствителните за Република България въпроси като: вносът на мед, слънчогледово масло, птиче месо и орехови ядки от Украйна и страните от МЕРКОСУР; защитата на географските означения като например българско розово масло и стралджанска мускатова ракия в споразумението за свободна търговия с Австралия; намаляването на квотите за овче и агнешко месо, внос от Нова Зеландия.

В публична сесия Комисията представи своето Съобщение относно устойчивите въглеродни цикли. В своята позиция Република България подчерта, че за реализирането на поставените от ЕК цели за намаляване на парниковите емисии е необходимо да се предостави достатъчна компенсация за земеделските стопани за допълнителните усилия, предвид запазване на тяхната конкурентоспособност. Мерките заложени в Стратегическия план на страната, насочени към прилагане на практики за земеделие с ниски въглеродни емисии, следва да допринесат за устойчивостта на въглеродния цикъл в земеделските и горските екосисистеми, но не могат едностранно да доведат до драстично намаляване на въглеродните емисии, каквато е амбицията на Комисията.

Удължава се срокът за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух”

Разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-21 Хан Аспарух” ще бъде удължено с две години. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки поисканото от титуляря на разрешението удължаване. Възможността за удължаване на срока на разрешението е регламентирана с разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от Закона за подземните богатства.

За срока на двегодишното удължаване на разрешението титулярят предвижда извършването на геоложки и геофизични работи; подкрепа на инициативи в областта на здравеопазването, безопасността и опазване на околната среда и обучение на български специалисти, на стойност 1 млн. 455 хил. евро.

Площ „Блок 1-21 Хан Аспарух” е разположена в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, като договорът за търсене и проучване е в сила от м. септември 2012г.

С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в едномесечен срок да подпише допълнително споразумение към договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух”.

Създава се Министерството на електронното управление

Правителството одобри проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на Устройствен правилник на Министерството на електронното управление.

Предложеният проект е свързан с Решението на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България от 13.12.2021 г. (обн. ДВ брой 106 / 2021 г.), с което се създава Министерство на електронното управление.

С Устройствения правилник на Министерството на електронното управление се определят правомощията на министъра на електронното управление, организацията, дейността, функциите и числеността на персонала на Министерството на електронното управление и на неговите организационни структури и административни звена. Устройственият правилник отразява действащата нормативна рамка преди закриване на Държавна агенция „Електронно управление“, предвидено в Закона за изменение и допълнение на Закона за електронно управление, одобрен с Решение № 26 на Министерския съвет от 25 януари 2022 г. Чрез Постановлението се създават базовите условия за изграждането на необходимата администрация, подпомагаща дейността на министъра на електронното управление и подкрепяща го при реализирането на политики в областта на електронното управление. Ще се осигурят първоначално необходимите ресурси - материални, човешки и технически, организационни - за постигането на заложените цели и приоритети в областта на развитието на електронното управление.

Румен Георгиев е назначен за заместник-председател на ДАНС

Министерският съвет прие решение, с което определи Румен Георгиев за заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.

Румен Георгиев е завършил Академията на Министерството на вътрешните работи. Той е дългогодишен служител на ДАНС, като е заемал включително ръководни длъжности в рамките на Агенцията.

Коментари

Новини Варна