Ромките ни вдигат демографията, българката има едно. Топим се!

Само при жените от ромската етническа група средният брой деца е достатъчен за възпроизводство на населението - 2,25 деца

Нацията ни изчезва, жените раждат все по-малко. Най-голям е делът на жените с две деца - 44,6%. Но близо всяка четвърта жена има едно дете и като цяло ражданията не са достатъчни за възпроизводство на населението.

Жените в София раждат най-малко деца. Причината за това вероятно е по-високото им образование, както и по-малкият дял на ромите в града спрямо други населени места в страната. Това става ясно от данни на НСИ от преброяването на населението, което беше направено през миналата година, пише "Труд".

Средният брой живородени деца на една жена на възраст над 12 години е 1,47, обявиха от НСИ. Този показател е по-висок в селата (1,75 деца), отколкото в градовете (1,37). Броят на ражданите деца не е достатъчен за просто възпроизводство на населението, посочват от НСИ. Ако този тенденция продължи нацията ни е обречена на изчезване.

Има съществени различия в средния брой на ражданите деца от жените в отделните области на страната. Най-много деца раждат в областите Кърджали (средно 1,81 деца на една жена) и Сливен (1,7). Общо в 23 области този показател е над средния за страната (1,47). Под средното ниво за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София-столица – 1,18 деца, показват данни на НСИ.

Причините за това са няколко. От една страна в столицата е най-малкият дял на жените, които имат три и повече деца – само 4,6%. Освен това София е градът с най-голям дял на жените без деца и с едно дете. Във всички области преобладават жените с две деца, но делът на жените с две деца варира от 53,4% за област Смолян до 36,1% за област София-столица.

Тенденцията на повишаване на образователното ниво на населението оказва влияние върху равнището на раждаемостта, посочват от НСИ. С повишаване на образователното ниво намалява средният брой на децата. Данните от последното преброяване потвърждават тази тенденция. Най-висок е средният брой деца при жените без образование – 2,75 деца. Близък по стойност е този показател за жените със завършено основно и начално образование - съответно 1,72 и 1,63 деца. Най-нисък е средният брой деца при жените с висше образование – 1,25, при 1,47 деца средно за всички жени.

Безработните и без образование жени на възраст 15-64 години имат най-висок среден брой деца – 3,07. На срещуположния полюс са безработните жени с висше образование със среден брой деца 0,90. Като цяло по-висок е средният брой деца при безработните жени с основно, начално и без образование, докато при тези с висше и средно образование е по-висок броят на децата при работещите жени.

Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и възрастовата структура на населението. От началото на 50-те години на миналия век има трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от развитието на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната предимно на население в активна възраст, водят до намаляване на населението.

Броят на жените в детеродна възраст нараства до 1975 г., като достига 2,178 милиона, след което започва да намалява, за да достигне 1,295 милиона жени на възраст 15-49 години при преброяването през 2021 г. Най-голямо намаление е регистрирано при последния десетгодишен период (2011-2021) – с 377 хил., или 22,5%.

Към датата на преброяването 748 хил., или 24,7% от жените на възраст над 12 години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27,1%), отколкото сред тези, които живеят в селата – 17,6%. Най-високи са броят и относителният дял на жените с две деца – 1,353 милиона (44,6%).  По три деца имат 204 хил., или 6,7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11,3 и 5,1 на сто. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2,6% от жените. Малко повече от една пета от жените - 650 хил. (21,4%), нямат деца към момента на преброяването.

Само при жените от ромската етническа група средният брой деца е достатъчен за възпроизводство на населението - 2,25 деца.

Данните на НСИ за раждаемостта по етническа принадлежност показват, че само при жените, които са отговорили, че са от ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за  възпроизводство на населението – 2,25 деца. Значително по-младата възраст за раждане на деца и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група от населението, посочват от НСИ.

По-висок от средното за страната е този показател и при турската етническа група – 1,79 деца. Средният брой живородени деца при жените от българската етническа група е само 1,41. Но сравнение с данните от преброяването преди десет години (през 2011 г.) показва, че раждаемостта намалява и при ромската и турската етнически групи.

Разпределението на раждаемостта по вероизповедание показва, че средният брой деца е най-висок при жените, изповядващи мюсюлманско вероизповедание – 1,83 деца. Сред изповядващите християнски вероизповедания най-висок е средният брой на децата при протестантите – 1,82, следват друго християнско (1,63), източноправославно (1,43), католическо (1,36) и арменско апостолическо (1,26). При жените, които са посочили, че нямат вероизповедание, средният брой деца е 1,40, показват данните от преброяването на населението.