Март 2023 г. е вторият най-топъл в света

Отклонение на средната температура на въздуха за март спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF

През месец март по-голямата част на Европа, Азия и Австралия бяха с наднормени температури. В България бяха отчетени и големи температурни отклонения от нормите– в края на месеца температурите в Източна България се понижиха до -8 °C. Тези стойности нанесоха пораженията върху овошките, като загубите сред кайсиевите насаждения достигат до 100%. Големи отрицателни аномалии бяха отчетени и в Калифорния, Исландия и Гренландия. В същото време леденото покритие в Антарктида и в Арктика беше съответно на второто и четвъртото най-ниско ниво. 

В глобален план отминалият март месец е на второ място по рекордно топли стойности

Средната температура на въздуха през март 2023 г. в глобален план е с 0,51 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,70 °C по-топъл от предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.), според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Тази аномалия нарежда тазгодишния март на второ място в класацията за най-топъл март и е с близки, но малко по-високи стойности от следващите най-топли в тази класация 2017, 2019 и 2020 г. (Фиг. 1). За последните 10 години глобалната температура се е повишила с 0,21 °C. 

Интересното е, че ако погледнем трендът на повишение на глобалните температури за месец март на десетилетие, ще видим че за период от 142 години (1880 – 2022 г.) той е 0,09 °C. Но за последните 30 години трендът е близо 2,5 по-голям, като стойността му е цели 0,25 °C по-висока на десетилетие (Фиг. 2). Обръщаме внимание, че на Фиг. 2. аномалиите са спрямо средната температура за целия ХХ в., която е значително по-ниска от тази през новия климатологичен период 1991 – 2020 г. и затова самите аномалии – и съответно по-топли и по-студени години, се различават от тези на Фигура 1. 

Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за март спрямо нормата за 1901 – 2000 г. за цялото земно кълбо. Източник: NOAA

В регионален план се наблюдават обширни територии с положителни температури над нормите, започващи от Северна Африка, преминаващи през почти цяла Азия и достигащи далеч на изток до Япония (Фиг. 3). В някои от тези райони са отбелязани и няколко „топли“ рекорда. Например в Китай повече от 10 града отчитат температури над 30 °C, като в някои от тях това е най-високата мартенска температура, а в други от тях са подобрени датите за най-ранно случване на 30-градусова жега от началото на годината. В Япония няколко станции регистрират най-топлия март в своята история на метеорологичните наблюдения. 

Беше отчетена безпрецедентна гореща вълна в Аржентина

Големи положителни аномалия в средната мартенска температура се наблюдават и в североизточните райони на Северна Америка, както и в Аржентина. В латиноамериканската страна летният сезона завършва с безпрецедентна гореща вълна, която няма аналог в нейната метеорологична история. На места в централните и източни части на страната аномалията на средната температура е между 5 и 9 °C. 

От друга страна, през месец март по света има и немалко зони, макар и с по-малък обхват, които са с по-високи средни температури от нормата. С най-голяма такава аномалия са централните райони на Канада и западните части на САЩ. В Унипег, Канада през целия месец температурите останаха под нулата, като това се е случвало само веднъж, през 1899 г. Студени рекорди са отчетени на много места и в щата Калифорния, като Сан Франциско в края на месеца е отбелязал най-ниската си максимална температура през март, като базата с данни там води началото си от 1872 г. С по-ниски температури спрямо нормата бяха и полуостровите Камчатка, Индустан и Индокитай в Азия, северните части на Австралия и Южна Америка, както и Западна Антарктида. 

Температурата на морските и океанските повърхности в голяма степен бяха по-високи от нормата, като след 3-годишен период на по-хладни условия в екваториалната зона на Тихи океан, вече се наблюдават положителни аномалии в следствие на приключилата Ла Ниня. Правят впечатление големите стойности на по-ниски температури от нормалното в Северния Атлантик и най-вече – между Гренландия и Исландия. Тази аномалия се обяснява с наднормената концентрация на морски лед в този район, както и с преобладаващите северни течения, носещи по-студени води от нормалното, които охлаждат и въздуха над тези води. 

В Европа месец март 2023 г. беше по-топъл от нормалното

Положителната аномалия спрямо средната за периода 1991 – 2020 г. възлиза на 0,86 °C, като тази стойност е далеч от стойността на най-топлия март, отбелязан през 2014 г. През последното десетилетие средната мартенска температура се е повишила с 0,38 °C. 

През март времето на континента беше динамично с бързи и чести смени на въздушни маси с различен произход. Въпреки това в по-голямата част на Европа средните температури бяха по-високи, като особено голяма е положителната аномалия в Прикаспийската низина (Фиг. 4). Обратно, поднормени мартенски температури бяха отчетени на Скандинавския полуостров и в Исландия. В Рейкявик отбелязаха най-студения март от няколко десетилетия, а в град Тромсьо, Норвегия, освен рекордно дебела снежна покривка в някои дни бяха регистрирани само три дни с наднормени дневни температури – и то в самото начало на месеца. 

В Испания са регистрирани рекордни температури и множество нетипични за това време на годината горски пожари

На обратния полюс беше в Испания, където след необичайно студено начало на месеца, в средата и в края на март, в резултат на наднормено и сухо време, бяха регистрирани множество горски пожари. Пожарите са нормални за Испания, но не и за тази част от годината. 29 март е обявен за най-топлият 29 март в метеорологичната историята на Испания, с превишение между 7 и 14 °C от климатичните норми. На Канарските острови баха отчетени 37,8 °C. Рекордни температури бяха регистрирани и в северните и в централните части на Испания. 

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за март 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

В голямата част от България през март бяха отчетени по-високи температури от средните за периода

В по-голямата част от равнинната и низинната част на страната месечното отклонение от нормата е било между 1 и 2 °C (спрямо периода 1991 – 2020 г.), според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположените автоматични станции. В югозападните райони и в повечето планински райони средните месечни температури са били близки до нормата, но с няколко десети по-топли. 

За последните 30 години месец март се е затоплил с около 0,8 °C в България. 

Въпреки по-топлия от нормалното тазгодишен март, аномалията му е далеч от най-топлия март от началото на века, регистриран през 2001 г. (Фиг. 5). Справка в архива на НИМХ показва, че през ХХ в. най-топъл март е бил отбелязан през 1947 г. Ненадминат по студ остава март от 1907 г., когато на много места в Северна България снежната покривка е била между 20 и 31 дни от месеца. През този век най-студеният март е бил отчетен през 2003 и 2022 г. 

Изминалият март не се откроява с големи температурни аномалии, но през последните дни от месеца в по-голямата част от страната бяха отчетени минимални температури под нулата. Такива се случват често по това време на годината, но особеното тази година е, че в Източна България температурите се понижиха на места до -8 °C. Тези стойности нанесоха увреждания по нацъфтелите и завързали овошки. Според някои стопани в Русенско и Силистренско пораженията върху кайсиевите насаждения достигат до 100%. Трябва да се отбележи, че вина за тези големи поражения имат освен ниските стойности на температурите, но и регистрираната най-топла зима, която провокира по-ранно развитие на земеделските култури и по този начин те станаха по-уязвими. 

Каква беше ледена покривка?

В Арктика площта с морски лед за март 2023 г. беше с 4% по-малко от средната за периода 1991 – 2020 г. В абсолютни цифри средната площ на леда достигна 14,5 млн. км2. По този показател тазгодишният март се нарежда на 4-то място по най-малка площ на леда, след 2018, 2017 и 2015 г., като разликата с тях не е голяма. 

Аномалиите на концентрация на морски лед в Арктика през март 2023 г. показват поднормални условия в повечето морета на Северния ледовит океан, включително Баренцово море, района на Свалбард, Берингово море, Охотско море и Лабрадорско море (Фиг. 6). Изключение прави Гренландско море, където се наблюдават много над средните концентрации, нещо, което не беше наблюдавано през изминалите месеци. Тази аномалия е свързана с установената атмосферна циркулация – доминирана от мощен и обширен антициклон над Гренландия. 

В Антарктика площта на морския лед започна сезонното си увеличение и достигна покритие от 1,2 млн. км2. Това е с 28% под средното за 1991 – 2020 г. за март. Тези стойности класират месеца на второ място по най-малко лед, след водача в тази класация – 2017 г. 

Картата на аномалията на концентрацията на морски лед за март 2023 г., така както и през миналия месец, показва почти повсеместни области на концентрации под средните (Фиг. 7). По-голямата част от морското ледено покритие е съсредоточено в морето Уедъл. Малки образувания с морски лед се наблюдаваха и по протежение на Източна Антарктика и в много по-малка степен по крайбрежието на Западна Антарктика. 

Март 2023 г. се отличи с големи противоположни отклонения от нормите на температурите. Изминалият месец ще се запомни с рекордни метеорологични събития в различни краища на света. В Калифорния, заради ниските температури, в Централна Канада, където температурата, така и не премина нулата, в норвежкия Тромсьо, заради дебелия сняг. Ще се помни, обаче и в Китай, Япония и Аржентина, заради дългите и продължителни топли вълни. Испания също ще запомни изминалия март, освен с тежката суша и високите летни температури посред начална пролет, но и с това че противопожарните служби на страната се наложи да се борят със стотици пожари в различни области. Според директора на Испанската метеорологична служба АЕМЕТ, толкова ранен сезон на пожарите в Испания е нещо доста тревожно и несъмнено е резултат от климатичните промени. Още за последиците от тях в глобален аспект може да прочетете тук.

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.