„Тренд”: Подкрепата за Радев и ПП-ДБ пада

Графика: "Тренд"

Оценката за работата на парламента стартира от много ниски нива. Само 11% от всички пълнолетни българи дават положителна оценка, а цели 80 на сто - отрицателна. Това сочат данни на агенция "Тренд".

Проучването е по поръчка на вестник „24 часа" и е посветено на нагласите на българите спрямо основните институции и партиите. Изследването е реализирано в периода между 10 и 16 юни 2023 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1008 души на възраст 18+. 

Социолозите регистрират спад в оценката за работата на президента от 7% за последните 3 месеца. Положителните оценки през март бяха 43%, докато през юни отчитаме 36%. Има покачване и при отрицателните с 5% - от 46% през март до 51% през юни. Част от ерозията при президента се дължи на промененото отношение в негативна посока от страна на симпатизантите на ПП-ДБ. Вече две трети от тях споделят отрицателна оценка за работата на президента и малко над една четвърт – положителна. По всичко личи, че конфликтът между Радев и ПП-ДБ от последните седмици е дал отражение, смятат от "Тренд".

Правителството на Николай Денков стартира с одобрение от 32%, докато 43% не го одобряват. Привържениците на ГЕРБ в по-голямата си част подкрепят кабинета, но една четвърт от тях изразяват неодобрение. Сред гласоподавателите на ПП-ДБ одобрението напълно доминира. 

Според 42% от пълнолетните българи, „партиите правилно направиха необходимите компромиси, защото е по-добре да има редовен кабинет“. 37% пък смятат, че „партиите направиха безпринципни компромиси и по-добре беше да има нови избори“. Електоратите на ГЕРБ, ПП-ДБ споделят в огромната си част първата опция. От ДПС преимуществено също посочват първата опция, докато симпатизантите на останалите партии – втората, сочи още проучването.

След 10 месечното управление на двата служебни кабинета на Гълъб Донев, социолозите са тествали и оценката за тях. 35% дават положителна оценка (3% изцяло положителна и 32% по-скоро положителна), а 45% отрицателна оценка (31% по-скоро отрицателна и 14% изцяло отрицателна). Най-силна подкрепа служебният кабинет среща сред симпатизантите на БСП, като единствено сред тях правителството на Донев се ползва с доминиращо положителна оценка.

Политическата динамика от изборите насам е дала отражение върху електоралната картина в страната. Ако изборите бяха днес, 24.9% от гласуващите щяха да подкрепят ГЕРБ-СДС, докато 19.4% биха гласували за Продължаваме промяната-Демократична България. Видно е че ПП-ДБ в по-голяма степен са понесли електорална щета вследствие на общите действия между двете големи формации. „Възраждане“ (15.3%) отбелязва минимален ръст в сравнение с изборния си резултат. ДПС (13.5%), БСП (8.9%) и „Има такъв народ“ (4.3%) запазват позициите си от изборите насам. Под парламентарната бариера остават „Български възход“ и Левицата съответно с 2.2% и 1.9% от гласуващите. 5.8% пък биха отбелязали опцията „не подкрепям никого“. 

„Има ерозия в подкрепата на втората политическа сила, става дума за 5% спад в сравнение с изборите на 2 април", коментира политологът Димитър Ганев. При ГЕРБ също се наблюдава подобна тенденция, но в рамките на около 2%.

„Няма структурна промяна в нагласата на българите в сравнение с последните парламентарни избори, не виждам нещо, което да предполага нова конфигурация или възможно ново мнозинство”, посочи още политологът.

При тези резултати са възможни две комбинации – кабинет между първите две сили или между ГЕРБ, БСП и ДПС.

В изследването е отчетена политическата динамика от последните 2 месеца, след парламентарните избори досега. „Не са отчетени последните събития около избора на Борислав Сарафов за временно изпълняващ длъжността главен прокурор”, каза още той. 

„Имаме едно от най-ниските нива на одобрение на работата на парламента – 11%. Последно такава стойност имаше преди няколко месеца, което е безпрецедентен рекорд”, категоричен е Димитър Ганев. 

Данни от проучване на „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо основните институции и партиите. Изследването е реализирано в периода между 10 и 16 юни 2023 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1008 души на възраст 18+.