Навършват се 146 г. от Старозагорското клане

На днешната дата през 1877 година започва избиването на българското население и опожаряването на град Стара Загора от османската редовна армия. Касапницата на Сюлейман паша върху загорци продължава до 21 юли същата година. Този акт оставя кървава следа в родната история, а всяка година на тази дата отдаваме почит към жертвите на т.н. Старозагорско клане.

Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са полети с газ и изгорени живи. Други са горени на жертвеници, има разпънати на кръст и приковани.

Османците палят огън върху гърдите на пленените нещастни българи и варят на тях в джезвета кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, след което са изнасилвани зверски и убити.

В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Много от телата на избитите българи остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете„Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Двата храма са обстрелвани с артилерия и запалени.

Общо са избити около 15 000 българи.

Още 1200 души умират от глад, болести и преживените ужаси. Отвлечени са насила 10 000 млади момичета и жени в турските села и са потурчени.

Други са закарани със синджири като добичета на робските пазари в Стамбул и Одрин, където са продадени на богати турци като предмети за удоволствие и работна сила .

Много малко от тях се връщат след Освобождението. Това е най-голямото документирано клане в българската история.

Стара Загора – град с хилядолетна история – е напълно разграбен и изпепелен до основи.

Той остава пет месеца в ръцете на турците, които продължават своите безчинства и неописуеми жестокости. Околните български села имат същата трагична съдба.

В боя за Стара Загора опълченските дружини дават убити и ранени 21 офицери и 550 долни чинове. Турските загуби в боя възлизат на 1500 убити и ранени.

19 юли е определен за Ден на българската дипломатическа служба от 1999 година насам. На тази дата през 1879 година е издаден указ на Княз Александър Първи, с който се назначават първите български дипломатически представители в чужбина. Тоагва Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович са изпратени да защитават българските интереси в Цариград, Букурещ и Белград.

19 юли е още Боен празник на 2-ри артилерийски полк.