ЕК: Икономическият растеж на България ще се забави през 2024 г.

Снимка: iStock

Икономическият растеж на България ще се забави през настоящата и идната година, след което се очаква да се възстанови през 2025 г. Също така вносът и износът на стоки и услуги от страната ни ще се свие през 2023 г., а потреблението на домакинствата ще остане на достигнатите нива в края на годината и първите месеци на 2024 г., след което ще нарасне умерено. Това предвижда Европейската комисия в най-новата си есенна икономическа прогноза.

Според ЕК през 2023 г. ръстът на Брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще отслабне до 2 на сто, докато при предишната прогноза на Комисията, публикувана през май, заложеният икономически растеж беше дори по-нисък - 1,5%. Догодина БВП ще се разшири с темп от 1,8%, под заложения в пролетната прогноза от 2,4 на сто. През 2022 г. БВП на България нарасна с 3,9%.

През 2025 г. българският БВП ще се увеличи с 2,6 на сто, разкрива още есенната прогноза на ЕК, предаде БТА.

По отношение на инфлацията в страната ни, Еврокомисията очаква тя да бъде на ниво от 8,8% през 2023 г., 4 на сто през 2024 г. и 2,9% през 2025 г.

Също така се предвижда държавният дефицит на България леко да нарасне през 2023 г., тласнат нагоре от по-високите разходи за увеличения на пенсиите и заплатите. Общо те ще представляват разходи за бюджета от около 4% от БВП през тази година. Това въздействие обаче се смекчава, наред с други фактори, чрез компенсаторни мерки, увеличаващи събираемостта на данъците, както и чрез определения на 100% дивидент за държавните предприятия.

Делян Добрев: Приходите в Бюджет 2024 са надценени с около 5 млрд. лева

В същото време други фактори са допринесли за ограничаване на дефицита, като частичното постепенно премахване на мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, посочва ЕК. Мерките, които се запазват и през 2023 г., са изцяло финансирани от солидарна вноска от енергийния сектор. В резултат на това общите (нетни) бюджетни разходи за мерки, свързани с енергетиката, се прогнозират на 0,8% от родния БВП тази година.

Според ЕК през 2024 г. дефицитът на консолидирания държавен бюджет се очаква да бъде 3 на сто от БВП. Прогнозите са, че увеличаването на данъчните приходи ще се забави в съответствие с икономическите перспективи, но също и известен положителен ефект от мерките за подпомагане на събираемостта и от пълното премахване на мерките, свързани с енергетиката.

Очаква се публичните инвестиции да останат като цяло стабилни, но предполагаемото въздействие върху дефицита ще бъде ограничено, благодарение на по-големите средства от ЕС, в частност от Механизма за възстановяване и устойчивост.

През 2025 г. ЕК предвижда дефицитът да достигне 3,2 на сто от БВП, тъй като доставката на военно оборудване за страната ни, както и временни разходи ще струват близо 0,7% от БВП.

Същевременно бруто образуването на основен капитал ще нарасне през следващите две години, тласнато от публични инвестиции, включително по проекти, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, според експертите на ЕК.

Освен това съотношението дълг/БВП на консолидирания държавен бюджет се прогнозира да нарасне от 22,6% през 2022 г. до 26,1% през 2025 г. През 2023 и 2024 г. консолидираният държавен дълг като процент от БВП ще нарасне до съответно 23,5 и 24,3%.

В есенната прогноза на ЕК е заложено и възстановяване на износа на България, като се предвижда той да нарасне с 4 на сто през 2024 г. и с 2,6% през 2025 г., отразявайки възстановяване на експортните пазари.

Междувременно, ръстът на частното потребление ще отслабне значително догодина – до 1,4 на сто, според ЕК, след като през 2023 г. ще отчете растеж с 6,3%. През 2025 г. частното потребление ще се увеличи с 2,4%.

Рисковете за макроикономическите перспективи пред България са като цяло балансирани, пише в заключенията на ЕК. От една страна, по-затегнатият пазар на труда, съчетан с по-бавното преминаване към по-строгите парични условия, представляват риск за икономическия растеж. От друга, забавянето на усвояването на средствата от ЕС и прилагането на българския Механизъм за възстановяване и устойчивост биха довели до по-слаби икономически перспективи.

Също както ЕК, в последната си икономическа прогноза, публикувана през октомври, Международният валутен фонд (МВФ) повиши очакванията си за растеж на българската икономика до 1,7% за 2023 г., или с 0,3 процентни пункта над предходната си прогноза.

За 2024 г. МВФ очаква българската икономика да нарасне с 3,2 на сто, докато през април залагаше на увеличение с 3,5%.

Миналия месец международната рейтингова агенция „Фич Рейтингс” (Fitch Ratings) също повиши прогнозата си за тази година за растеж на икономиката на България – с 0,6 процентни пункта до 1,9%. За 2024 г. обаче агенцията намали очакванията си за увеличаване на родния БВП – с 0,2 процентни пункта до 2,8%.

Министерството на финансите на България е заложило икономически ръст с 1,8% за тази година, както и 3,2% за догодина.