Честваме паметта на свети Александър Невски и свети Амфилохий Иконийски

Честваме паметта на свети Александър Невски и свети Амфилохий Иконийски.

Днес Руската православната църква почита св. благоверен княз Александър Невски. Историята разказва, че княз Александър защитавал храбро града си от нашествието на шведския крал, като се уповавал на Бога да му помогне в битката. Двете вражески армии се сблъскали при река Нева и с Божията помощ Александър спечелил битката, като оттам идва и прозвището му Невски.

На 23 ноември се чества и празника на най-голямата източноправославна катедрала на Балканския полуостров в София, носеща името на светеца.

Името "Александър" е от старогръцки произход и означава „защитник на мъжете". Въпреки че БПЦ е определила 30 август за празник на хората носещи името Александър и неговите производни, в чест на Александър Кoнстантинополски, днес по руския православн календар имен ден празнуват: Александър, Александра, Александрина, Алекси, Алеко и Сашо.

Свети Амфилохий бил родом от област Кападокия в Мала Азия и живял през IV век. Бил съвременник и приятел на свети Василий Велики и на Григорий Богослов. Получил отлично образование в Антиохия и работил като адвокат. Заедно с това изучил богословието и дейно участвал в живота на Църквата. Затова и свети Василий и свети Григорий го убеждавали да стане епископ, но той от смирение отказвал. Склонил едва след преждевременната кончина на свети Василий, който оставил голяма празнина сред себе си.

Амфилохий бил ръкоположен за новата епископия на град Икония (днес Коня в Южна Турция) и се показал деен и умел ръководител на епархията си. Взел участие на Втория вселенски събор и много съдействал за изкореняване на ересите на онази епоха. Починал в мир в 395 г., като оставил след себе си редица богословски съчинения.

Самолет на полската компания ЛОТ, който излита от Солун на 23 ноември 1937 година, катастрофира в България над Пирин. Загиват всички пътници и екипажът на самолета. В  спасителната акция за издирването на самолета, екипажа и пътниците се включват над 2000 българи, военни и цивилни.  Акцията в условията на снежни бури и преспи в планински условия продължава няколко дни и е водеща тема за вестниците в Полша. Останките на самолета са открити на 27 ноември 1937 г. в района на Мозговишки рид под връх Мозговишки чукар на около 2600 метра надморска височина. На 1 декември 1937 г. на първото зимно заседание на Сейма на Полша (долната камара на парламента)  в присъствието на българския посланик Петър Траянов  депутатите със ставане на крака и бурни ръкопляскания изказват благодарност на целия български народ за проведената спасителна акция.