Празнуваме любовта и виното

Три празника отбелязваме в днешния ден. На 14 февруари честваме Трифон Зарезан по стар стил и католическия "Свети Валентин". А Българската православна църква отбелязва Успението на свети Константин - Кирил Философ и паметта на преподобния Авксентий.

По стар стил днес се чества и Трифон Зарезан, познат като Ден на лозаря. Празникът е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. На днешния ден се прави и ритуално зарязване на лозята – отрязват се няколко пръчки, корените на лозата се поливат с вино и се благославя: „Колкото капки, толкоз коли грозде“. Хората казват, че ако днешният ден е снежен, реколтата ще е добра.

По целия свят днес се отбелязва и Свети Валентин, известен като Деня на влюбените. Празникът носи името на светец-мъченик, почитан в Католическата църква. Роден недалеч от Рим, през II век преди Христа. Празникът започва да се чества през 14-ти век. От 18-ти век тръгва традицията с изпращане на сладкиши и картички, украсени с цветя, панделки и знаци за любов.

На този ден е починал свети Константин-Кирил Философ. Той е известен с второто си име заедно с брата си Методий, с когото дали на славянските народи азбуката и първите преводи на свещените книги на техния език. 

Завършил Магнаурската школа в Цариград, Константин после преподавал в нея, а императорът му възлагал и мисии в други страни. Но по-късно Константин се оттеглил в манастир на планината Олимп, Мала Азия, при свети Методий, където двамата извършили епохално дело - създали славянската азбука и първите преводи на свещените книги на славянобългарски език.

После братята били изпратени от император Михаил ІІІ в Моравия и Панония, за да учат на християнската вяра тамошните славяни чрез проповед и книжнина на бащиния им език. Но така засегнали интересите на местния клир, подчинен на Рим, и двамата братя трябвало да отидат да защитят своето дело пред самия римски папа. 

Там свети Константин тежко заболял, приел монашество с името Кирил и тихо починал на 14 февруари 869 г. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата “Св. Климент Римски”. Житието на свети Кирил написал неговият ученик свети Климент Охридски.

Преподобният Авксентий бил родом от Сирия и живял през V век. Отначало служел в дворцовата стража в Цариград, но мирният му нрав и любовта към съзерцателен живот го подтикнали да стане монах. Оттеглил се в планина, в област Витиния, в Мала Азия, и се занимавал с четене на Свещеното Писание и съчинения на светите отци. 

Заради богословските му познания бил поканен на Четвъртия вселенски синод в 451 г. в град Халкидон (днес Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул), където осъдили учението на Евтихий (той учил, че Христос има само божествена същност). 

След това продължил да живее като отшелник в молитва и пост. Свети Авксентий се упокоил в мир след 470 г.

На 14 февруари 1994 г. президентът Желю Желев подписва в Брюксел официалния документ за присъединяването на България към плана на НАТО „Партньорство за мир“. Почти месец преди това събитие, на 17 януари 1994 г., Министерският съвет одобрява решение за участието на България в "Партньорство за мир“ и дава съгласие за подписване на Рамковия документ на инициативата.

Целта на програмата "Партньорство за мир" е да се повишат възможностите на страните за участие в дейности по поддържане на мира чрез съвместно планиране, обучение и учения и да се подобри оперативната съвместимост между въоръжените сили на тези страни и НАТО. Другата голяма цел е да се подобрят отбранителното планиране, формирането на военния бюджет и демократичния контрол върху въоръжените сили. 

Инициативата "Партньорство за мир" е обявена при среща на високо равнище на държавни и правителствени ръководители на страните членки на НАТО на 10-11 януари 1994 г. в Брюксел, Белгия. На 11 януари с.г. се отправя покана за участие към проявяващите желание за интегриране към Алианса държави. До 2002 г. към програмата се присъединяват 47 държави.