Навършват се 151 години от обесването на Васил Левски

Днес се навършват 151 години от обесването на Апостола на свободата - Васил Левски. При почитане на паметта Дякона има разминаване между датата на неговата гибел 6 февруари 1873 г. (по стар стил) - 18 февруари (нов стил), която се отбелязва в редица градове, включително и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари (нов стил). Разминаването идва при въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. и допускане на грешка при недоглеждане от страна на местните чиновници. Годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 г. В този случай необходимата поправка за привеждане на датата 6 февруари (по стар стил) по новия григориански стил е от 12 дни, следователно - 18 февруари.

През последните години науката ясно се е произнесла в полза на датата 18 февруари, като това вече е отразено в най-новите учебници по история, утвърдени от Министерството на образованието и науката. Според Общобългарски комитет „Васил Левски“ аргументите в защита на датата 18-ти февруари са много и не бива една грешка, допусната в годините, да се продължава по навик. Затова от комитета настояват  годишнината да се отбелязва на 18-ти февруари.

По традиция с общоградско поклонение на 19 февруари във Варна ще бъдат отбелязани 151 години от гибелта на Васил Левски.

Програмата ще започне в 9:00 часа пред паметника на Апостола в Морската градина. В знак на признателност към делото на Васил Левски ще бъдат положени венци и цветя с военен ритуал и ще бъде отслужена заупокойна молитва. 

Организатор е Община Варна, а съорганизатори – Военноморските сили на Република България, Варненската и Великопреславска света митрополия.

На 18 февруари църквата почита паметта на свети Лъв, римски папа.

Свети Лъв бил един от най-големите защитници на православната християнска вяра през V век. Родил се и израсъл в Италия, той се отличавал с добро богословско образование и висока нравственост. От ранните си години Лъв се посветил в служба на Бог, а след смъртта на римския папа Сикст ІІІ в 440 г. бил избран за епископ на Рим, който още от първите християнски векове се наричал и папа. Като добър пастир той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му пример на силна вяра и чист живот, като ревностно го защитавал от външни и от вътрешни врагове, т.е. от противници с друга вяра или дори от властта, макар християнството да било вече държавна религия, както и от християнски ереси.

Много важен е неговият принос в борбата срещу ересите и особено срещу монофизитството (което признавало у Боговека Иисус Христос само една природа - божествена). Решително подкрепил работата на Четвъртия вселенски събор (451 г. в град Ефес), като изпратил четирима делегати с пространно послание, в което с пълна точност потвърдил вероизповедта за двете природи на Богочовека Христос. Така се постигнало осъждането на еретика Евтихий и възстановяване на православното учение.

Но ужасно бедствие застрашавало Италия по негово време. Рим последователно станал цел на завоевателните походи на хуните и на вандалите. Хунският вожд Атила, наричан "бич Божи", нападнал Италия от север и отивал с войската си срещу Рим. След усърдна молитва към Бог папа Лъв излязъл с римските сенатори да посрещне страшния вожд и го помолил за пощада. Атила, силно впечатлен от пламенната и искрена реч на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. След три години пък вандалите нападнали от юг и само умелите преговори на папа Лъв с техния крал Гензерих отново спасили Рим от погром. 

Свети Лъв се упокоил в мир в 461 г.