Спешната помощ по въздуха в България остава мираж

Снимка: АРХИВ

Първият хеликоптер, който пристигна у нас, трябваше вече да е летяща линейка. Оказва се, обаче, че ще има забавяне. Един месец се оказа твърде кратък срок за лицензирането на първия хеликоптер за въздушно спасяване у нас.  В позиция до NOVA от транспортното министерство обясниха това с по-късното пристигане на въздушната линейка. Другият ресорен министър – на здравеопазването, посочи друга причина: техническа.

„Има някои допълнителни технически проблеми, които се откриват в хеликоптера, който сега дойде в България и той трябва да бъде оборудван – дребни неща са, но той трябва да бъде напълно годен”, заяви Христо Хинков, министър на здравеопазването.

За технически проблем с първия ни хеликоптер загатна и транспортният министър вчера, но в минало време. „Това е приемно-предавателен протокол, при който са констатирани недостатъци, които естествено, че са отстранени към момента”, заяви министър Гвоздейков.

Така към днешна дата хеликоптерът има българска регистрация, но очаква да бъде потвърдена летателната му годност – в срок до седмица. След получаването на лиценз, всеки от шестимата пилоти трябва да премине обучение от още 10 летателни часа в българското небе – което изтегля срока за спасителните акции по въздух за края на март.

„От нас се иска да е осигурен медицински екип, да е осигурена базата с всичко необходимо за връзката на медицинския екип … ние сме готови с това”, заяви д-р Георги Деянов, директор на Центъра за спешна медицинска помощ по въздух.

Когато всички процедури бъдат завършени, именно Центърът за спешна помощ по въздух ще е точката на координация на действие при всяка потенциална акция в бъдеще.

„Сигналът идва в 112, оттам най-близкото ЦСМП изпраща екип, този екип преценява какво е състоянието на пострадалите, къде е най-близката болница, дали тя може да осигури адекватното лечение на пострадалия пациент и ако е на по-далечно разстояние и не може – се свързват веднага с нас”, разясни д-р Георги Деянов.

„Тук имаме четирима диспечери, които ще извършват връзката с авиационния оператор, с болницата”, заяви д-р Диян Ганев, ръководител на Координационна централа към ЦСМПВ.

Този екшън план ще се задейства, ако транспортирането на пострадалия до най-близката болница ще отнеме повече от 30 минути, или когато състоянието му изисква по-високо ниво на медицинска грижа, спрямо наличното наблизо. Както и в случай на масови инциденти.

„Въздушният оператор преценява дали метеорологичните условия позволяват да излети хеликоптерът и ако всичко е наред, той излита с екипа, на теория го знаем – чакаме практиката, за да видим дали наистина така ще стане”, каза д-р Георги Деянов.

В очакване спешната помощ по въздух да заработи са и над 100 лекари и медицински сестри. Които досега са били в неравностойна борба с времето на земята. А вече очакват да го правят и в нова работна среда – във въздуха.

„За един критичен пациент този златен времеви интервал може да бъде 2 часа, за друг може да бъде 45 минути – и това е и причината, поради която се насочих към този център – защото смятам, че спешната медицинска помощ по въздух ще направи малко по-равностойна в наша полза”, заяви Вера Иванова, анестезиолог-реаниматор в СБАЛАГ „Майчин дом“.