Честваме паметта на Конон Исаврийски и на новомъченик Йоан Българин

Днес църквата чества паметта на Конон Исаврийски и на новомъченик Йоан Българин.

Конон бил родом от град Назарет в Галилея, Северна Палестина, където е живяла света Дева Мария и е расъл Иисус Христос в дома на дърводелеца Йосиф. В средата на III век Конон се преселил в малоазийската област Памфилия и там работел като градинар. Препитавал се с труда на ръцете си и като християнин щедро раздавал на бедните плодове и зеленчуци. Започнало обаче гонението срещу християните при император Деций и заедно с други вярващи в Иисус Христос бил заловен и Конон. Макар и без високо образование, той успешно защитил вярата си и решително отхвърлил увещанията на властите да се отрече от Христос. Затова бил жестоко изтезаван и починал при мъченията.

Новомъченик Йоан Българин живял в XVIII век. Житието му е запазено в гръцки сборници с жития, откъдето е преведено на български. Не се знае родното му място. Казва се, че като младеж по някаква причина, той се подвел и се отрекъл от вярата си в Христос. Много скоро Йоан осъзнал голямата си грешка и започнал горчиво да съжалява за нея. Не могъл обаче да живее с тези угризения и отишъл да се кае в Света гора, както много често постъпвали православни мъже от различни народности. Тогава бил 18-годишен. 

Установил се като послушник в лаврата "Свети Атанасий" на Атон. Като послушание му възложили да се обучава при един стар монах и да се грижи за него, защото старецът бил с някакъв недъг. След три години монашеско изпитание Йоан с благословението на стареца си отишъл в Цариград с намерението да изкупи грешката си, задето се отрекъл от вярата. Облякъл се в мюсюлмански дрехи, сложил си и чалма и влязъл в църквата "Света София" (тогава джамия). Там пред всички заявил, че е християнин. За тази дързост веднага бил нападнат от тълпата и без съд и присъда го заклали в двора на църквата. Това станало на 5 март 1784 г.

Днешната дата е свързана с няколко исторически събития. На 5 март 1946 г. в американския град Фултън, английският политик и премиер на Великобритания Уинстън Чърчил заявява в реч, че Великобритания и САЩ имат особена отговорност да възпрат СССР и комунизма. Въпросната реч се смята за един от ключовите моменти, от които започва т. нар. „студена война“. По ирония на съдбата пак на тази дата – 5 март, но през 1953 г умира Йосиф Висарионович Сталин. Това е краят на човека, който с желязна ръка и много кръв управлява бившата империя почти 30 години.

“От гр. Шчечин в Балтийското море до Триест в Адриатическото, над континента е спусната една желязна завеса. Зад тази завеса са останали столиците на много стари държави в Източна Европа: Варшава, Прага, Берлин, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София. Всички тези прочути градове и населението на страните им cе намират в съветската част, и те всички в една или друга форма са подложени не само на съветското влияние, но и на един голям и увеличаващ се контрол от Москва.” Това са думи на Уинстън Чърчил (министър-председател на Великобритания от 1940 г. до 1945 г.), произнесени на 5 март 1946 г., във Фултън, САЩ.

Чърчил произнася реч в Уестминстърския колеж в града, която се свързва с началото на т. нар. Студена война. Цялата реч е посветена на тогавашната международна обстановка. С нея той прави популярен термина "желязна завеса", макар че метафората е използвана и преди това - например от Василий Розанов в книгата му "Апокалипсисът на нашето време" (1918 г.), а по-късно и от Гьобелс (Das Jahr 2000,” Das Reich, 25 February 1945). 

Във Фултън Чърчил говори за желанието на СССР да разпространи безгранично своята "мощ и доктрина" и в тази връзка призовава Великобритания и САЩ "неуморно и безстрашно" да прокарват принципите на свобода и човешки права.