Днес са Месни заговезни

През 2024 година Месни заговезни се пада на 10 март, а Сирни Заговезни на 17 март. Завовезните предшестват Великденските пости. Осем седмици преди Великден, който тази година се пада на 5 май и 1 седмица преди Сирни заговезни, се празнуват Месни заговезни. Това е последният ден, в който е разрешено да се яде месо преди започването на Великденските пости.

Думата заговезни идва от “заговявам”, което означава “започвам да постя/отказвам се от месото”. В седмицата след Месни заговезни, известна още като Сирница или Сирна седмица, се разрешава консумацията на мляко, яйца, сирене. Строгият пост започва на 18 март и от менюто трябва да се изключат абсолютно всички животински храни.

Традиции и обичаи на заговезни

В деня на Месни заговезни на литургията в църквата се чете Евангелието - по този начин вярващите си припомнят за значението на греховността, изплащането на греховете в Отвъдното и силата на възмездието. Църквата призовава към доброта, служене на ближния и покаяние на греховете. Седмицата преди Великденските пости подготвя тялото и душата за предстоящия пост. Вярващите трябва да се покаят за греховете си, да поискат и да дадат прошка. Месни заговезни се отбелязва с ястия, приготвени от месо. Вечерта цялото семейство се събира около трапезата. Преди да се съберат на празничната трапеза младите семейства трябва да посетят родителите на булката, както и кумовете на сватбата. Младоженците трябва да занесат вино, варена кокошка и обреден хляб или питка. На Сирни заговезни се иска прошка - по-младите молят по-възрастните да им простят за грешките, волни и неволни обиди.  В дните сряда, петък и неделя през Сирната седмица ергените и момите се люлеят на люлки. През Сирната седмица се изпълняват и ритуали с прескачане на огньове, за които се счита, че гонят лошото и носят късмет. След изпълнението на ритуалите и веселбата от 17 март, на 18 март започва най-дългият и строг пост. От този период се преустановяват венчавките и кръщенетата.

На днешната дата Православната църква почита паметта на света мъченица Галина. Имен ден днес празнуват Галин, Галина, Галя и Галена. Честито на всички именици!

На 10 март честваме паметта на свети мъченик Кодрат и на негови последователи.

В средата на III век император Деций Траян наложил задължителен за всички поданици култ към бог Юпитер и към "гения" (личността) на императора. През януари 250 г. издал едикт и задължил жителите на империята (с изключение на евреите) на определени дни да принасят жертви на езическите божества. В замяна на това те получавали удостоверение, че са изразили почитта си към римската държава. Християните обаче не можели да се подчинят на тази заповед, защото това означавало да се отрекат от вярата си в Иисус Христос. Затова веднага станали жертва на масови гонения.

По това време като мнозина други и една християнка от Коринт избягала в планината, за да се спаси от преследванията. Била бременна и в планинската пустош родила син, но скоро след това умряла. Момчето оцеляло по чуден начин и било отгледано от християни, които го нарекли Кодрат (от латинското Квадратус).

Кодрат получил не само християнско възпитание, но и добро образование, изучил лекарското изкуство и се прочул като добър лечител и свят по живот човек. Много от неговите приятели и последователи също станали християни и общували с Кодрат, молели се заедно и вършели добри дела в полза на болните и нуждаещите се. Сред тях били Киприан, Дионисий, Анект, Павел, Крискент и други.

А когато военният управител на Коринт започнал да принуждава християните да се отрекат от вярата си, се стигнало до множество случаи на изтезания и убийства на Христовите последователи. Тъй като Кодрат бил най-възрастният, той пръв защитил вярата в Христос и тогава започнали мъченията му. Светецът не само проявил твърдост, но и насърчавал другите да не се страхуват и да не се отричат от вярата си. Накрая всички били осъдени на обезглавяване с меч. С тях пострадали за Христос и много свети жени.

Днес е третата подготвителна неделя за Великия пост и тя е посветена на Второто пришествие на Иисус Христос и на съда, който Той ще извърши над целия свят. Припомнянето на справедливия бъдещ съд преди поста е необходимо, защото целта на духовния подвиг в личния ни живот е да получим милост от Бог по време на всеобщия съд. Денят се нарича месопустна неделя.

10 март е и Ден на Холокоста - геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. На 10 март 1943 г. се дава началото на процеса за спасяването на българските евреи. Тогава пловдивският митрополит Кирил, който впоследствие става български патриарх, и Софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането на стотици евреи от Пловдив към нацистките концлагери. До края на май 1943 г. България успява да осуети изпращането на 50 000 евреи в лагерите на смъртта. 

По случай Деня на спасяването на българските евреи и на отдаване на почит пред паметта на жертвите на Холокоста президентът Румен Радев ще посети село Горско Сливово, където е живял израелският писател, историк и общественик професор Михаел Бар-Зоар. С „Поход на толерантността“ в София денят ще бъде отбелязан от българската еврейска общност. 

Президентът ще участва в церемония по наименуването на улица на името на проф. Михаел Бар-Зоар в село Горско Сливово, община Летница, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Роденият в България световноизвестен израелски писател, историк и общественик професор Михаел Бар-Зоар също ще участва в събитието. Пред дома, в който той е живял, президентът ще произнесе слово в в 12:00 ч. 

В София българската еврейска общност ще отбележи 81–вата годишнина от спасяването на българските евреи чрез „Поход на толерантността“, съобщи организация на евреите в България „Шалом“. Походът ще започне от 10:30 ч. пред храм „Света София“, в 11:00 ч. ще започне церемония пред Паметника на Спасението в градина „Св. Климент Охридски“. В събитието се очаква да се включат Мария Габриел, вицепремиер и министър на външните работи в оставка, народни представители, кметът на столицата Васил Терзиев, представители на дипломатическите мисии и други официални лица.   

Тази година се навършват 81 години от акта на хуманизъм и толерантност на българския народ и държавни институции по времето на Втората световна война, довел до спасяването на близо 50 хиляди български евреи, припомнят от прессекретариата на държавния глава.