IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 17°
България
16:43 | 24 април 2024
Обновен: 03:43 | 20 май 2024

Георги Атанасов – забравеният летец от Добрич

Той участва в сраженията при бомбардировките над София

По материала работи: Слав Велев
Георги Атанасов – забравеният летец от Добрич

Всяка епоха създава своите герои, но има личности, които извървяват дълъг път, преди да станат част от нашето колективно съзнание. Такава личност е пилотът Георги Атанасов.

Георги Николов Атанасов е роден на 7 ноември 1919 г. в гр. Добрич в семейството на Никола Атанасов Даскалов и Анка Илиева Станкова. В ранна възраст остава сирак – отгледан е от майка си. Учи само до 5. клас в Добрич, в Българската мъжка гимназия, между 1930 и 1936 г. и затова не получава системно образование. Усвоява обущарския занаят и работи като обущар. По това време приятелите му започват да го наричат Гоцата.

20-те и 30-те години на ХХ век са особено време за Добруджа. Регионът е част от Кралство Румъния. Местните хора се борят срещу окупаторите според възможностите си, с подкрепата на българската държава, чрез организации като Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Създават се и младежки формирования. Те, както и ВДРО работят в нелегалност. В Добрич младежките организации са две: „Стефан Караджа“ и „Васил Левски“. Георги Атанасов става член на „Васил Левски.“ Братството има свое знаме, клетвен ритуал и пр. За по-голяма конспиративност членовете са разделени на петорки. Има различни сведения кога е създадена тази организация – дали през 1936 – 1937 г., или в средата на 1938 г., но е безспорен факт кога престава да съществува – в навечерието на Коледа 1938 г., когато румънската полиция арестува 63-ма нейни членове. Сред тях е и Георги Атанасов. След предварителен арест по-голямата част от задържаните са освободени, но впоследствие отново са прибрани и въдворени в затвора в Кюстенджа (дн. Констанца, Румъния). Насрочено е съдебно дело за 25 март 1939 г., но то е отложено. В затвора остава само ръководителят на „Васил Левски“, останалите са освободени до началото на процеса. По-голямата част от тях бягат в България.

Георги Атанасов също избира пътя към свободата. Отива в София и кандидатства във Въздушните на Негово Величество войски. В началото на 1940 г. е назначен на длъжност, а през април започва практическо летателно обучение като пилот. Колегите му дават прякора Добруджата. На 25 юли полага първия си пилотски изпит. Завършва успешно курсовете и на 29 март 1941 г. за добро поведение и добър успех е произведен в чин кандидат-подофицер. След завършване на обучението си, в края на март, е изпратен за носене на служба във 2. въздушен полк. Но епохата е превратна – Втората световна война е в разгара си, българската войска е изправена пред големи изпитания, които не подминават и авиацията. Макар и на пръв поглед „символична,“ войната е съвсем реална. През 1941 г. са бомбардирани 25 населени места и обекта. През септември 1942 г. още няколко града понасят щети, като най-тежко е положението в Стара Загора.

1943-та е годината, в която зачестяват бомбардировките над София. Първата от тях е на 14 ноември. Атаките продължават и на 24 ноември. Третата бомбардировка е на 10 декември. Георги Атанасов участва в това въздушно сражение. Към този момент служи в 2/6 орляк. Лети на самолет „Девоатин – 520.“ В сражението на 10 декември българските авиатори изпълняват достойно своя дълг – въпреки численото превъзходство на врага успяват да защитят по-голямата част от града, бомби падат само в крайните квартали. Няколко дни по-късно, на 20 декември, следва ново нападение. В спомените си участвалият като част от 2/6 орляк о.з. полковник Асен Ковачев описва следната картина:

„Към 11 часа предупредителната служба съобщи за насочващи се към Кратово – Самоков – Ихтиман противникови групи от бомбардировачи и изтребители. Веднага бе даден сигнал за готовност, а в 11,15 ч. – и заповед за излитане. Моето ято пак имаше задача да охранява орляка от „Лайтнингите“. Ние завихме към Самоков – Ярлова планина и на 6 000 м височина пред нас се появи „кълбото“. Насочихме се към него откъм слънцето, атакувахме стремително и явно това е изненадало противника, защото още с първата атака бяха свалени два „Лайтнинга“. Мой воден беше подофицер Георги Атанасов-Добруджата (подч. мое), великолепен летец и стрелец. В същото време атакува и 642-ро ято начело с поручик Виктор Павлов и воден подофицер Цоню Узунов. И двете ята атакуваха по двойки, при което сред противниковите изтребители настъпи суматоха. От своя страна в боя бяха повредени няколко „Либърейтъра,“ които по обратния път са паднали на наша територия“.

Един от свалените изтребители е на сметката на Георги Атанасов. За участието си в декемврийските боеве е предложен за награда и получава орден „За храброст“ – IV степен.

На 3 юни 1944 г. Георги Атанасов заедно със своя колега Емил Българанов излита от летище „Враждебна“ към Варна с италиански трофеен самолет „Нарди“. Пилотите вземат самолета с цел да не попадне в ръцете на германците, които искат да го присвоят. Авиаторите носят със себе си и парична сума, предназначена за родителите на загиналия на 17 април 1944 г. край Перник пилот Димитър Попов.

Прелитайки над Варна, самолетът „Нарди“ се разбива. Георги Атанасов е тежко ранен и е пренесен в местната болница, където умира. Погребан е от майка си в родния Добрич. Гробът е запазен и днес в гробищния парк на града. Майката на пилота – Анка Илиева, си отива от този свят на 2 февруари 1976 г.

Георги Атанасов е част от едно поколение български авиатори, бранили небето на България в превратна епоха. Без реален боен опит, тези храбри момчета успяват да защитят в максимална степен своите сънародници и да ги предпазят от ужасите на войната – война, отнела милиони човешки животи.

Автор: Цветан Сашев, главен уредник в отдел "Нова и най-нова история" на РИМ Добрич

Коментари

Новини Варна