Факторите за предаване на една инфекциозна болест са не малък брой. Един от тях със значение за разпространението на причинителят на инфекцията са живите преносвачи – въшки, бълхи, комари, кърлежи, мухи, пише dnes.bg. Някои от тях са не само преносители, но и постоянни резервоари на зараза. Значението им нараства особено през периода, обхванат от месеците май - септември. Въшките, които паразитират по човека са три вида – главова, дрешна и срамна. Имат отношение за пренасяне на петнист тиф, чрез изпражненията си, в които се намира микроорганизмът. Чрез разчесване се образуват микро рани по кожата, през които причинителят навлиза в организма. Бълхите са паразити, които се хранят с кръв от гостоприемника си и го напускат след това. По този начин те предават кръвни инфекции, чрез смяната на няколко хазяина. Основни преносвачи са на чумата, салмонелоза, бруцелоза, туларемия. Комарите се крият през деня в растителност, жилища или местата, определени за добитък. Привечер и рано сутрин е времето, в което те излизат и нападат. В облачни дни и близо до водоеми могат да нападат и през деня. Кръв смучат само женските. Болните от грип и с други заболявания на дихателната система по-силно привличат комарите. Те лесно пробиват кожата, а кръвта им служи за узряване на яйцата, които снасят в големи количества край водоеми и места с по-голяма влага. Има комари, които са специфични за причинителят на малария - маларийни и такива, които пренасят вируси, паразити – немаларийни. Комарите презимуват в обори, плевни, навеси и пролетните месеци се „събуждат“, смучат кръв и започват да дават нови поколения. Кърлежите се числят към паякообразни. Паразитират върху бозайници, птици, но се намират и в почва, скални пукнатини, трева, дупки на гризачи и гнезда. Заразяване с инфекциозни причинители става чрез слюнка, която те вкарват при ухапване в кръвта. При размачкване на кърлежа също може да се осъществи заразяване. Те предават инфекцията в поколенията си, а също са и много издръжливи на глад, което е от значение за поддържане на природните огнища на инфекцията. Много познати видове мухи имат значение за човека, като разпространител на зарази. Така наричаните оводи или конски мухи са разпространени повсевместно. Най-активна са през деня и женските, които са кръвосмучещи нападат животни и човека. Имат добър устен апарат и могат да пробият дебело облекло или кожа. Ухапването е съпроводено със силна болка и бързо изгонване на мухата, от което следва, че за едно хранене тя сменя много гостоприемници и така разнася болестотворни причинители. Понякога може да снесе яйцата си в косата на човек. Установено е, че пренасят заболявания като туларемия и антракс. Друг вид са мухи-месарки, които пренасят механично причинителя на дизентерия. Техните ларви се развиват върху месо, трупове, в отворени рани. Проникнали в здрави тъкани те водят до възпаление, наречено миаза, което може да продължи развитието си в некроза и гангренозен процес. Домашната муха, също е често срещана, особено през по-топлите месеци. Яйцата си снася по торища и отходни места, където има достатъчно органична материя за развитието им. Тя живее близо до обитавани от хора помещения, където лесно намира храна. Лесно по краката и полепват причинители на различни инфекциозни и паразитни болести - амебна и бактериална дизентерия, холера, туберкулоза, яйца на някои тении. Така ги пренася механично по храна или предмети от бита на човека.
Хлебарките обитават жилища и места, за консумация на храна. През деня се крият зад мебели, а през нощта излизат за храна. Отлагат яйцата си в пашкули. Могат механично да пренасят различни видове тении, а чрез изпражненията си, които отделят по предмети да предизвикват астма у някои хора.