От какви инфекции да се пазим през лятото

Факторите за предаване на една инфекциозна болест са не малък брой. Един от тях със значение за разпространението на причинителят на инфекцията са живите преносвачи – въшки, бълхи, комари, кърлежи, мухи, пише dnes.bg. Някои от тях са не само преносители, но и постоянни резервоари на зараза. Значението им нараства особено през периода, обхванат от месеците май - септември.
Въшките, които паразитират по човека са три вида – главова, дрешна и срамна. Имат отношение за пренасяне на петнист тиф, чрез изпражненията си, в които се намира микроорганизмът. Чрез разчесване се образуват микро рани по кожата, през които причинителят навлиза в организма.
Бълхите са паразити, които се хранят с кръв от гостоприемника си и го напускат след това. По този начин те предават кръвни инфекции, чрез смяната на няколко хазяина. Основни преносвачи са на чумата, салмонелоза, бруцелоза, туларемия.
Комарите се крият през деня в растителност, жилища или местата, определени за добитък. Привечер и рано сутрин е времето, в което те излизат и нападат. В облачни дни и близо до водоеми могат да нападат и през деня. Кръв смучат само женските. Болните от грип и с други заболявания на дихателната система по-силно привличат комарите. Те лесно пробиват кожата, а кръвта им служи за узряване на яйцата, които снасят в големи количества край водоеми и места с по-голяма влага. Има комари, които са специфични за причинителят на малария - маларийни и такива, които пренасят вируси, паразити – немаларийни. Комарите презимуват в обори, плевни, навеси и пролетните месеци се „събуждат“, смучат кръв и започват да дават нови поколения.
Кърлежите се числят към паякообразни. Паразитират върху бозайници, птици, но се намират и в почва, скални пукнатини, трева, дупки на гризачи и гнезда. Заразяване с инфекциозни причинители става чрез слюнка, която те вкарват при ухапване в кръвта. При размачкване на кърлежа също може да се осъществи заразяване. Те предават инфекцията в поколенията си, а също са и много издръжливи на глад, което е от значение за поддържане на природните огнища на инфекцията.
Много познати видове мухи имат значение за човека, като разпространител на зарази. Така наричаните оводи или конски мухи са разпространени повсевместно. Най-активна са през деня и женските, които са кръвосмучещи нападат животни и човека. Имат добър устен апарат и могат да пробият дебело облекло или кожа. Ухапването е съпроводено със силна болка и бързо изгонване на мухата, от което следва, че за едно хранене тя сменя много гостоприемници и така разнася болестотворни причинители. Понякога може да снесе яйцата си в косата на човек. Установено е, че пренасят заболявания като туларемия и антракс.
Друг вид са мухи-месарки, които пренасят механично причинителя на дизентерия. Техните ларви се развиват върху месо, трупове, в отворени рани. Проникнали в здрави тъкани те водят до възпаление, наречено миаза, което може да продължи развитието си в некроза и гангренозен процес. Домашната муха, също е често срещана, особено през по-топлите месеци. Яйцата си снася по торища и отходни места, където има достатъчно органична материя за развитието им. Тя живее близо до обитавани от хора помещения, където лесно намира храна. Лесно по краката и полепват причинители на различни инфекциозни и паразитни болести - амебна и бактериална дизентерия, холера, туберкулоза, яйца на някои тении. Така ги пренася механично по храна или предмети от бита на човека.

Хлебарките обитават жилища и места, за консумация на храна. През деня се крият зад мебели, а през нощта излизат за храна. Отлагат яйцата си в пашкули. Могат механично да пренасят различни видове тении, а чрез изпражненията си, които отделят по предмети да предизвикват астма у някои хора.