Комисия отхвърли на първо четене промените в конституцията

Парламентарната комисия за обсъждане на промените в конституцията отхвърли на първо четене законопроекта за изменения в основния закон на държавата, внесен в края на месец май от 132-ма депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и Български демократичен център, предаде БГНЕС.
"За" предложените промени в конституцията гласуваха 5 от членовете на комисията, 6 бяха против, а 1 се въздържа. Така комисията по същество предлага на Народното събрание да не приеме законопроекта. Все пак решаващото гласуване ще бъде в пленарна зала, като за да се стигне до ново разглеждане са необходими поне 160 гласа.
Поправките бяха подкрепени от присъстващите на заседанието депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и един от БДЦ. Против гласуваха депутатите на БСП, ДПС, АБВ и "Атака", а още един от представителите на БДЦ се въздържа.
Промените предвиждат разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - съдийска и прокурорска, като общите решения ще се вземат от пленум. Предвижда се мандатът на ВСС да бъде намален от пет на четири години.
Министърът на правосъдието ще председателства Пленума на ВСС, като ще може да участва и в заседанията на двете колегии и да се изказва. Министърът няма да участва в гласуванията, а при негово отсъствие пленумът ще де председателства от председателя на ВКС.
Съдийската колегия ще се председателства от председателя на ВКС, а прокурорската колегия - от главния прокурор. Предвижда се пленумът да управлява недвижимите имоти на съдебната власт, като досега това беше правомощие на правосъдното министерство.
Съдийската колегия ще има тринадесет членове и ще включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани от общото събрание на съдиите и петима членове, избрани от Народното събрание. Прокурорската колегия ще има дванадесет членове и ще включва главния прокурор, четирима избрани от общото събрание на прокурорите членове, един член избран от общото събрание на следователите и шестима членове, избрани от Народното събрание.
С поправки се отменя чл. 131 от конституция, който гласи, че решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи и други, се приемат с тайно гласуване.
Предвидена е възможност Народното събрание да може да изслушва и приема освен доклада за дейността на Инспектората към ВСС, но и други доклади на главния прокурор за прилагането на закона, осъществяването на наказателната политика и резултатите от противодействието на престъпността.
Измененията предвиждат и разширяване на органите, които могат да сезират Конституционния съд. Предвижда се той да може да бъде сезиран от всеки съд, който разглежда гражданско, наказателно или административно дело, когато съответния съд установи несъответствие на приложимия закон с конституцията. В такива случаи съдът ще може да спира производството по делото и да внася въпроса в Конституционния съд. Предвижда се и още един субект, който да може да внася конституционна жалба - Висшия адвокатски съвет.
Поправките предвиждат и въвеждане на нови правомощия на Инспектората към ВСС. Той ще може да прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, да проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, да прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
От заседанието на комисията отсъстваха депутатът от Реформаторския блок Димитър Делчев и представителят на Патриотичния фронт Емил Димитров. Разделена се оказа пък групата на БДЦ, като Красимира Ковачка гласува "за", а Явор Хайтов - въздържал се. След заседанието председателят на комисията Димитър Лазаров обяви, че не е успял да се свърже с Емил Димитров, а Димитър Делчев се е оказал в чужбина, въпреки че отдавна се знае за днешното заседание.
За бъде приет законопроектът бяха необходими поне 8 гласа "за", което означава, че дори присъствието на Делчев и Димитров нямаше да бъде достатъчно.