Мъж се грижи за 100 бездомни кучета

От двора на Станко Стефанов звучи радостен лай. Над 100 кучета очакват всяко посещение на своя спасител, разказва bTV. Той прибира болни, стари и ранени кучета от улицата, тогава, когато вече никой не го е грижа за тях. Казва, че на всички блъснати от кола, крастави и изоставени четириноги никой не обръща внимание. А на него му идва отвътре.

Гледа ги в стара къща. За храна и ветеринар разчита на средства от дарители. Продал цялото си имущество, за да се грижи за тях и да им купува храна. Кучетата се увеличават, а средствата на Станко намаляват. Оставил си само хладилника – там държи всички ваксини и лекарства за кучетата, които имат нужда от лечение. В двора на къщата тичат на воля всички здрави, а болните е отделил по стаите.

Казва, че живее при тях в къщата. Личен живот няма. Посветил е цялото си време на грижата за малките приятели.

„Нито можеш да поканиш гости, нито можеш да отидеш на гости, нито можеш да ги оставиш и да отидеш на почивка. Кой да ги нахрани? Кой да им изчисти?”, обяснява Станко.

И разказва за първото кученце, на което помогнал и което никога няма да забрави.

„Бях тръгнал на работа сутринта, беше един студен зимен ден може би беше около 20 градуса под нулата и слизам в магазина до нас да си купя закуска. Едно мъничко кученце бебенце започна да скимти, аз го погледнах и си влязох в магазина. Излизам със закуската, то ми се вре в краката и продължава да скимти. Викам айде имаш късмет! Занесох го горе вкъщи и така. Едно, две, три..”.

Преди две години взима Вики. При хайка за кастрация я уцелват в гръбнака и я парализират. Задницата й била напълно парализирана. Направили специална схема на лечение с нужните лекарства и я лекували половин година. Лежала на дунапренени дюшечета, изолирана и благодарение на грижите на благодетеля си Станко. Вики сега тича из двора на четирите си здрави лапи.

Там в двора е и питбула Сара. Белезите по тялото и главата на кучето издават нейното минало.

„Беше много слаба като скелетче от концлагер. Цялата беше в рани от бой от битки. Сега Сара е много социална, много дружелюбна към хора към кучета, напълняла е и само лае, иска да тича и да играе с другите кучета”, разказва Станко.

А благодарността той вижда в очите на своите приятели. И казва, че най-щастлив се чувства вечер. Тогава след дългия ден на грижи за своите другари в живота се чувства уморен и удовлетворен.

„Тогава е за запис, да видите каква е радост, какво скачане, какво нещо! Искат да ме близнат всички, има уважение. Приемат ме за главатар, за водач на глутницата” – вълнува се той. И казва, че няма по-голямо щастие от това.

„Всеки си има своето призвание в живота. Едни помагат на сираци, други се грижат за животни, аз помагам на кучета. Съдба.”