Българите предпочитат родните университети

Делът на българите, които предпочитат да учат или са склонни да препоръчат на свои близки или приятели български висши училища, е по-голям в сравнение с онези, които отдават предпочитание на университети в чужбина, показва национално представително проучване на общественото мнение, проведено от Института за модерна политика.

Делът на анкетираните, които изразяват предпочитание към българските висши училища, е 38 %, а към филиал на български университет в чужбина – 2 %. 

Към чуждестранни университети изразяват предпочитание 28 % от анкетираните, а 9 % посочват като желана възможност следването в чужд университет в България или във филиал на чуждестранен университет у нас. 

Малко по-голям е делът на висшистите, които биха предпочели университет в чужбина (35%) или чужд университет/филиал в България (9%), но все пак и при тях делът на предпочитащите български университет е най-висок (41 %), показват данните от проучването.

Проучването установява висока степен на съвпадение на критериите за нивото на университетите, които има широката общественост, с тези на експертите-професионалисти на Министерството на образованието и науките. 

На първо място и гражданите, и експертите поставят като критерий за предимствата на един университет професионалната реализация на неговите възпитаници и връзката с пазара на труда. 

На второ място анкетираните открояват нивото на учебния процес и състоянието на учебната база, а на трето по значимост подреждат нивото на преподавателския/академичния състав на университета. 

Репутацията, използването на информационни технологии, социално-битовите удобства и др. остават по-назад в критериите, които формират мнението на анкетираните за дадено висше училище. 

В проучването е поставен въпрос и за предпочитаната специалност, за която анкетираните биха кандидатствали или биха препоръчали на свое дете, близък или приятел. Изрично трябва да се подчертае, че получените мнения не представляват класиране само по „престиж“ на съответната специалност, а отразяват и реалистичната преценка на анкетирания коя специалност би била постижима и желана за него или за този, когото съветва, от гледна точка на възможности, финансово състояние, местонахождение и др.

Най-високи дялове както сред всички анкетирани, така и сред групата на хората с висше образование, се регистрират за следните специалности: икономика, информатика и компютърни науки, право, туризъм, общо инженерство, комуникационна и компютърна техника, обществено здраве, педагогика, здравни грижи, архитектура, строителство и геодезия, национална сигурност , електротехника, електроника и автоматика, машинно инженерство, обществени комуникации и информационни науки, политически науки, психология. 

Посочилите специалност „право“ определят като най-подходящи университети, в които биха изучавали или биха препоръчали да се изучава тази специалност: СУ „Св. Климент Охридски”, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, УНСС, Югозападен университет, Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий”.

Първите пет университета, които най-често посочват анкетираните, изразили предпочитание към специалности в областта на информатиката и компютърните науки са: СУ „Св. Климент Охридски“, УНИБИТ, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, Нов български университет, Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий”.

Избралите специалности в областта на обществените комуникации и информационните науки, най-често посочват като предпочитани от тях български университети: СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС, УНИБИТ, Нов български университет, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.

По отношение на специалностите в областта на националната сигурност, анкетираните най-често посочват УНИБИТ, Военна академия „Г.С. Раковски“, Нов български университет, Национален военен университет „Васил Левски“ - Велико Търново, Академия на МВР.

Проучването е проведено в периода 26 юни – 4 юли сред 1020 пълнолетни жители в 28-те области на страната.