Отбелязваме Деня на Българската Конституция - празнуват юристите у нас

На 16 април отбелязваме Деня на Българската Конституция, който се чества и като професионален празник на юристите у нас, по повод навършване на 146 години от приемането през 1879 на Търновска Конституция има, която има за цел да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г.

Днес се отбелязват 146 години от приемането на Търновската конституция от Учредителното народно събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 година и закрито в деня на приемането ѝ  –16 април 1879 г.

До 1991 г. денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста съгласно Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 г. На 16 април се отбелязва по инициатива на Съюза на юристите в България и след Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 г., когато е обявен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи. С Решение 879 на Министерския съвет от 16 декември 2010 г. денят е обявен и за професионален празник на съдебните служители.

Основен проект за изработването на Търновската конституция е Органическият устав, изготвен през 1878 г. от Съдебния отдел при ръководството на Временното руско управление. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя спазва основното изискване на Берлинския договор от 13 юли 1878 година новата държава да бъде наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. Народното събрание е Обикновено народно събрание и Велико народно събрание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто контрол работи министерски съвет, съставен от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.

В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата - знаме и герб. Второто Велико народно събрание от 1 юли 1881 г. в Свищов суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него пълномощия да управлява страната седем години по свое усмотрение. Търновската конституция е изменена на 15 май 1893 г. от IV Велико народно събрание (3-17 май 1893 г., Търново), което въвежда князът и престолонаследникът му да носят титлата "Царско Височество", както и на 11 юли 1911 г. от V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911 г., Търново), когато са приети наложените от обявяването и признаването на България за независимо царство на 22 септември 1908 година изменения на конституцията.

Търновската конституция не е спазена през 1943 г., когато след смъртта на цар Борис III е избрано регентство от Обикновено народно събрание, а не от Велико народно събрание, както е според чл. 27. Търновската конституция действа до 6 декември 1947 г., когато влиза в сила Конституцията на Народна република България.

16 април е и една от най-тъжните дати в историята на страната. На тази дата през 1925 г., е извършен най-кървавият терористичен акт в историята на България. Този в църквата „Св. Неделя“ в София. 213 души са убити, ранените са над 500. Освен част от елита на нацията тогава, в зверския акт загиват много невинни възрастни и деца. Отговорността поема Българската комунистическа партия. Това е и най-кървавият атентат в света до този на 11 септември 2001 г. в САЩ. При атентата в „църквата Св. Неделя“, загива и част от елита на Осми Приморски полк.

На 16 април 1925 г. се навършват сто години от атентата в църквата „Света Неделя“. Това е най-големият терористичен акт в българската история, в който 134 души загиват на място, а 79 от около 500-те ранени умират по-късно от раните си, с което броят на жертвите достига 213. Заради случилото се в катедралния храм, 16 април 1925 г. е известен и като „Кървавия Велики четвъртък“.

След преврата на 9 юни 1923 г., убийството на лидера на БЗНС Александър Стамболийски и потушаването на Септемврийското въстание, БКП, под натиска на Коминтерна, решава да продължи въоръжената борба чрез терористични акции. През зимата на 1924-1925 г. са извършени няколко покушения, в планинските проходи действат чети. В края на 1924 г. е взето решение за извършване на голям атентат, с който да се „обезглави“ властта. За тази цел бившият член на БКП и клисар на софийската катедрала „Света Неделя“ Петър Задгорски помага на заговорниците да укрият на тавана на храма оръжия и боеприпаси.

До освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ църквата „Света Неделя“ е софийска катедрала. Построена през 1863 г. на мястото на стар параклис, в който е погребан сръбският крал Стефан Урош Трети Милутин, тя е наричана още „Свети Крал“. Поради този факт военната организация на БКП, под ръководството на Коста Янков, племенник на Райна Княгиня и зет на Димитър Благоев, взима решение да се убие достатъчно високопоставен политик, чието опело би събрало в катедралния храм цялото ръководство на политическия елит. Изборът пада върху о. з. ген. Коста Георгиев, депутат от Демократическия сговор, който на 14 април в 20 часа е застрелян до църквата „Свети Седмочисленици“, където отива на вечерна служба с дъщеря си. Погребението му започва в 15 часа на 16 април в църквата „Света Неделя“, присъстват Александър Цанков начело с министрите си, много народни представители и офицери. Липсва цар Борис Трети, срещу който два дни по-рано е извършен атентат в прохода Арабаконак.

Взривът се случва в 15:23 ч., докато софийският митрополит Стефан води церемонията в храма. Куполът на катедралата се срутва и много хора умират под развалините. Между ранените са премиерът Цанков, вътрешният министър ген. Русев, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, както и  Андрей Ляпчев, Атанас Буров и военният министър ген. Вълков. По-късно на 16 април правителството се събира в Министерския съвет. Решено е да се обяви военно положение, което става с царски указ от 17 април. 

Атентатът в църквата „Света Неделя“ дълго време е основна тема в чуждата преса. Западните и балканските издания анализират подробно причините и последиците от най-големия дотогава терористичен акт в Европа.