Половината българи не могат да посрещнат неочаквани разходи

Близо 3 милиона българи не могат да посрещнат неочаквани разходи. Данните за бедността за 2024 г. показаха, че бедните в страната нарастват до 21,7% от населението, а основните характеристики на бедността са безработицата, ниското образование, по-високият брой на децата в домакинството, по-напредналата възраст, етносът.

Рискът от изпадане в бедност се изразява и в конкретни лишения за домакинствата. НСИ измерва ограниченията чрез 13 показателя за материални и социални лишения, сред които възможността за спестяване, почивка, поддържане на дома, покупка за жилище, автомобил, дрехи и обувки, показва анализ на Института за пазарна икономика.

През 2024 г. около 46% от домакинствата – или близо 3 млн. души – не могат да посрещнат неочаквани финансови разходи като неотложен ремонт на жилището или колата, внезапно заболяване, подмяна на перална или хладилник и други. Над 41% пък не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, над 39% – подмяна на стара мебелировка, а 19% – поддържане на нормална температура в жилището си. Всеки пети от хората над 16 г. се затруднява със закупуването на дрехи и обувки и няма дори и малка сума пари за лични нужди.

През 2024 г. 16,6% от населението живее в тежки материали и социални лишения – има ограничения в поне 7 от 13-те показателя. Спрямо 2023 г. това е с 1,4 процентни пункта по-малко.

Материалните лишения при децата също намаляват през 2024 г., но остават сравнително високи. НСИ оценява ограниченията при децата също по 13 показателя. Най-голяма част от децата – 23% – са лишени от почивка извън дома, 21% нямат екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.), а 19% не могат да участват в редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент и други.

Всяко десето дете няма нови дрехи, два чифта обувки, едно дневно хранене, включващо месо или възможност за чествания на специални случаи (рождени и имени дни). Близо 7% от децата нямат подходящо място за учене и писане на домашни, а 14% нямат подходящи за възрастта книги (без учебници и учебни помагала).

Над една четвърт от децата (28,6%) имат лишения по поне един от 13-те показателя, а за 2,2% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Лишенията при децата имат сходни причини като риска от бедност за домакинствата като цяло – основна роля имат образователната степен, заетостта и професията на родителите. Приблизително 10 пъти по-малък е делът на децата в риск от бедност, чиито родители са висшисти в сравнение с този при децата на хората с начално или без образование.

Тези данни отново показват, че голяма част от населението живее с материални лишения, домакинствата страдат от редица ограничения, а потребностите на много деца остават неудовлетворени.

Разрезите на бедността пък ясно сочат, че намаляването на бедността и лишенията минава основно през повишаването на образованието и заетостта.

За целта ефективните мерки трябва да са насочени именно към по-пълния обхват на образователната система (включително чрез намаляване на отпадането), свързването на образованието с пазара на труда (основно при професионалното и при висшето образование), преодоляване на структурните проблеми на трудовия пазар (основно чрез повишаване на икономическата активност и уменията).

По-краткосрочните мерки пък изискват по-целенасочена социална политика – основно чрез таргетирано и адекватно подпомагане на най-нуждаещите се, а не чрез разпиляване на ограничения ресурс при подхода „на всеки по малко“.