Само един от 10 родители търси помощ, когато детето им пострада

Насилието между деца в България се повишава, а хората все по-често разпознават различните му форми като сериозен проблем – три четвърти от българите го поставят сред водещите обществени заплахи. Българите твърде често се питаме един друг “чия е вината”, но когато се стигне до реален инцидент, общественият глас стихва - само 11% от родителите подават сигнал, когато детето им стане жертва, а едва 3% търсят институционална реакция, когато собственото им дете прояви насилие.

Най-честата реакция е... липса на реакция 

В над една трета от случаите дори няма разговор с пострадалото дете. Семейството остава затворена система, а проблемът – премълчан. Данните са от национално представително проучване, реализирано от изследователска и консултантска компания ESTAT по поръчка на фондация „Лъчезар Цоцорков“. В него участват 1006 респонденти на възраст между 25 и 64 години, от които броят мъже и жени е по равно. Проведено е в периода  26 февруари – 06 март 2025 г. на територията на България.

„Промяната започва, когато спрем да питаме „Кой е виновен?“ и започнем да питаме „Какво можем да направим и как можем да помогнем?“ Насилието е проблем на обществото ни, който не бива да се пренебрегва. Време е да спрем да говорим за инциденти, а да работим за това да не се стига до тях. А това започва от средата, в която израстват децата“, коментира Мариета Гечева, Програмен директор "Закрила на деца", Фондация „Лъчезар Цоцорков“.

Насилието между деца – разпознато, но премълчано

Според данните 75% от българите определят насилието над деца като водещ обществен проблем, а още 20% го поставят сред най-сериозните предизвикателства на нашето време. Повечето анкетирани виждат в него пряк път към престъпност и социална несигурност – 71% свързват насилието с нарастваща престъпност, а 58% – със създаване на рискова среда за всички деца.

Повече от половината анкетирани родители (59%) споделят, че детето им е било жертва на насилие, а 63% признават, че детето им е проявявало насилие – независимо дали спрямо друго дете, възрастен или дори животно. Въпреки тези данни, темата остава обвита в срам и мълчание.

Само 11% от родителите подават сигнал, когато детето им е било жертва. А когато самото дете е проявило насилие – този дял пада до едва 3%. 

Разговорите с детето не са гарантирани: 38% от родителите изобщо не разговарят с пострадалото си дете след инцидент. 

Обществото е в състояние да посочи водещите причини за детската агресия. Почти 80% я свързват с насилие в семейството и липса на родителски контрол, а 65% – с негативно влияние от връстниците. Липсата на емоционална подкрепа и разбиране се разпознава като причина от близо 47%. Въпреки това системни фактори като бедността се пренебрегват – едва 23% я посочват като основна причина, което разкрива липса на разбиране как влияе социално-икономическата среда върху децата.