Защо плащаме скъпо за храна с неясен произход?

С наближаването на Коледните празници и на фона на предстоящото въвеждане на еврото, въпросите за цените и качеството на храните в България стават все по-належащи. Според доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН, проблемите са дълбоки, а настоящата система е "объркана". Той коментира темата в ефира на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR, като очерта тревожна картина на пазара.

Анализът на КЗК – повече въпроси, отколкото отговори

Експертът изрази скептицизъм относно скорошния анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която би трябвало да защитава потребителите. Според него обявените данни са "смущаващи", но липсва ключова информация. "Те говорят за секторен анализ и за цени, но не знаем този анализ кой го е правил и по каква методика. Как наблюдава веригите – ама те си имат европейски бази, където се съхранява и обработва храната. На борсата аз не ходя, ходят търговци", коментира доц. Боюклиев.

Той обърна внимание и на подвеждащи практики, които създават илюзия за български произход на продуктите. "При нас купувам масло на едро от Германия, в кашони от по 100 кг, правя го в пакетчета и става "произведено в България" – по нашия закон", даде пример икономистът, разкривайки една от слабостите в системата, която позволява вносни суровини лесно да се представят за родни.

Сбърканият модел: Субсидии за износ, а за нас – внос

Покачването на цените на храните е видим факт, особено при плодовете и зеленчуците. Според доц. Боюклиев това е нормално предвид климата у нас, който налага внос през студените месеци. Проблемът обаче е в цялостния модел на селското ни стопанство. "Получаваме голяма субсидия, като имаме предвид населението и територията, и тя отива за субсидиране на зърно, което накрая изнасяме", посочи експертът. Така, вместо да подпомагаме производството за вътрешния пазар, ние финансираме износа на суровини.

В този контекст той повдигна и въпроса за потребителските навици, налагани от пазара. Доц. Боюклиев попита риторично защо е нужно да се консумират пресни плодове и зеленчуци през зимата, когато България има богати традиции в производството на зимнина. "Защо трябва да ядем пресни плодове и зеленчуци, след като имаме традиционна българска туршия и кисело зеле, моркови, зимно зеле?", попита той, като подчерта, че фокусът трябва да е върху качествени, а не непременно евтини продукти. "Защо трябва да има евтин хляб? Трябва да имаме качествен български хляб и да помогнем на тези хора, които не могат да си го купят", допълни гостът.

Пътят напред: Къси вериги и дигитализация по турски модел

Решението, според икономиста, се крие в коренна промяна на подхода. Той настоява за насърчаване на късите търговски вериги, кооперирането и създаването на предприятия, които са собственост на самите производители на суровината. По този начин ще се намали зависимостта от прекупвачи и големи вериги, а българските производители ще получат по-справедлив дял от печалбата.

Като успешен пример доц. Огнян Боюклиев посочи модела, внедрен в Турция, който използва съвременните технологии в полза на потребителя. "Турците са го направили – да мога сутринта да си направя на компютъра кошницата и да ми даде в кой магазин близо до моята къща да отида и да си купя всички неща", отбеляза той.

В заключение експертът отправи остра критика, че България продължава да действа с методи отпреди 30 години, докато светът отдавна се е променил. "Ние сме в 21 век, изкуствен интелект", завърши той, призовавайки за спешна модернизация на мисленето и системите, за да се гарантира както продоволствената сигурност, така и достъпът на потребителите до качествена българска храна на разумни цени.