2-ри февруари е световният Ден на влажните зони − езера, блата, торфища и други естествени водоеми, които съхраняват водите ни, задържат въглеродни емисии и са дом на редки и застрашени екосистеми. Освен че приютяват изключително биоразнообразие, влажните зони ограничават негативните ефекти от климатичните промени − играят важна роля за защитата от наводнения и намаляват въздействието на сушите.
По случай Денят на влажните зони Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и WWF канят малки и големи в Центъра за опазване на влажните зони „Драгоманско блато“ в град Драгоман на 1 февруари (неделя) от 12:00 ч., за да се включат в занимателни презентации, а при подходящо време – и в разходка из зимния пейзаж на блатото.
Посетителите ще научат повече за дейностите по възстановяване на торфища, лагуни, естуари и блата, унищожени или силно увредени от човешка дейност в миналото, реализирани в рамките на международния проект WaterLANDS. Университети, научни институти, неправителствени организации и институции работят с представители на бизнеса и местните хора вече пета година, за да възстановят екосистемите на шест влажни зони в България, Великобритания, Естония, Ирландия, Италия и Нидерландия.
Усилията на българските партньори по проекта WWF и СДП БАЛКАНИ за опазване на Драгоманското блато са насочени в няколко посоки – изграждане на буферни зони около влажната зона, които да подобрят състоянието ѝ, поддържане на открити водни площи в централната част на блатото и възстановяване на посетителската инфраструктура.
„Работим заедно с фермерите от района за развиване на устойчиви земеделски практики. Някои от нивите, разположени непосредствено до блатото, постепенното ще бъдат трансформирани във влажни ливади, както са били в миналото. Това ще доведе до по-голямо разнообразие от места за хранене, почивка и укритие за животните в района. Наличието на различни местообитания е ключов фактор за гнезденето на двойката сиви жерави, които след повече от 60 години отсъствие от територията на България отново загнездиха на Драгоманското блато през 2023 г.“, каза Иван Христов, ръководител на проекта от WWF.
Програмата за 1 февруари включва още представяне на селекция от снимки и видеоклипове от фотокапани, разположени из Драгоманското блато. Те разкриват любопитни, смешни, а понякога и драматични моменти от живота на дивите обитатели на влажната зона – такива, каквито рядко може непосредствено да наблюдаваме.
Участниците в събитието ще научат повече и за развитието на WaterLANDS артистичната резиденция на Мария Налбантова – художничката на Драгоманското блато. Благодарение на нейната работа, Драгоманското блато под формата на видео творба ще „пътува“ до Италия и ще бъде част от българския павилион на най-стария форум за съвременно изкуство – Биеналето във Венеция.
След презентацията в обедните часове програмата продължава с разходка до блатото. Посетителите ще имат възможност да се насладят на красивия блатен пейзаж от склона на Чепън, а при късмет и на зимуващите в района птици.
Освен повод за отбелязване на празника, 2 февруари е повод да припомним, че състоянието на блатата и другите естествени водоеми, които задържат и опазват водното ни богатство, е тревожно. И в България, и в Европа опазването им е застрашено или много забавено. След усвояването на много блата в България за земеделие в първата половина на 20 век, днес на места като Драгоман отново има живот, но много от другите места остават трайно унищожени.
По повод Деня на влажните зони, организациите партньори в проекта WaterLands отново призовават за възстановяването и опазването на естествените блата, езера и торфища в България в съотвествие с ангажиментите на страната ни в рамките на европейския Закон за възстановяване на природата.
“Следим с тревога казуса с Боянското блато, където вече се извършват строителни дейности. Те обричат блатото на унищожение, а това, освен загуба на дива природа, може да провокира наводнения в гъстонаселен район на София”, коментира още Петко Цветков от Сдружение за дива природа "Балкани".
Повече за WaterLANDS
WaterLANDS (www.waterlands.eu) е петгодишен проект с 32 партньора от 14 държави, финансиран от програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Професионалисти от света на науката, бизнеса, природозащитата и отговорните институции обединяват сили, за да вдъхнат нов живот на увредени влажни зони на площ от 10 500 хектара в шест държави – България, Великобритания, Естония, Ирландия, Италия и Нидерландия. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е ключов подход, който да доведе не само до съживяване на природата, но и до социално-икономически ползи за населението.

Карфиол с вкус на пица: Италианска рецепта без тесто
7 домашни средства срещу хлебарки в кухнята
Късна емисия
Венки Рамакришнан: Защо клетките ни остават живи след смъртта
Телескопът „Джеймс Уеб“ засне рекордно студена планета
Квантова телепортация, вдъхновена от черните дупки, изненада физиците
Крие ли космосът тайни проходи към паралелни светове?
Бивша баскетболистка обяви, че чака дете от Хакими + СНИМКИ
Култово: Ако Любомиров отиваше на очен лекар, щеше да обърка кабинета
Цифрите говорят: ЦСКА е близо три пъти по-санкциониран от Левски
Бивш на ЦСКА се раздели с клуб от Втора лига
Лимонова паста с мисо и орехи
Таро карта за 14 октомври, сряда - Десетка чаши
Дневен хороскоп за 14 октомври, сряда
За 4 зодии животът става по-хубав до края на 2026
Кои са обичайните есенни заболявания при децата?
По-слаб имунитет след тежка тренировка – мит или реалност?
Студентите по медицина в София могат да кандидатстват за програма по модела на Станфорд
ЕМА улеснява провеждането на клиничните проучвания, ще имаме ли по-бърз достъп до медикаменти?
Анализатор: Само при голямо изсипване на дизел на пазарите цената може да намалее
Как да решим проблема с контрола в съвременния свят?
Какво готви Zeekr за България?
Най-драстичните трансформации в Холивуд: От шокиращото отслабване на Крисчън Бейл до 10 часа грим за Джейкъб Елорди
Коментари