Йотова: Априлското въстание е израз на воля, избор и жадувана саможертва

Априлското въстание е израз на воля, избор и жадувана саможертва, която пренесе светлината от Възраждането към държавността. Защото свободата не е блян, а съзнателен избор, който подкопава диктата на безправието като едничък път към историческата промяна. Това заяви президентът Илияна Йотова по време на Общобългарското тържествено събрание по повод 150-годишнината от Априлското въстание. Събитието, организирано от Българската академия на науките, бе част от честванията на годишнината на Априлското въстание, които се провеждат под патронажа на президента. Държавният глава изказа благодарност към ръководството на БАН за активната роля в паметните чествания.

„Вие отново разгоряхте позатрупаните въглени на националната ни памет и накарахте цялото българско общество да бъде вярно на своя дълг"., заяви Илияна Йотова, цитирана от БНТ.

Президентът изрази признателност и към местната власт, към градове и села, училища, читалища, самодейни състави, професионални оркестри, към всички хора в цяла България, чиито усилия допринасят за достойното отбелязване на годишнината.

„И днес искаме поне за миг да облечем везаните одежди на свободата, които караха напетите въстаници да почувстват тази свобода и да бъдат вестители на нова България.“, добави тя.

По думите ѝ непокорният дух на това дело, вечно търсещ свобода и справедливост, е жив, защото е в гените ни и имаме потребност да следваме тези идеали и да се припознаваме в героите.

„Стремежът на предците ни към свобода и човешки правдини ни е особено необходим сега, в сложния момент на националната, европейска и световна история.“, заяви още Йотова.

Държавният глава изтъкна ролята на Българското просвещение, сложило завинаги отпечатъка върху българската съдба, създавало, окрилявало и просветлявало историята ни от първите дни до днес. Президентът открои значението на Българското книжовно дружество, Българската екзархия, българските училища и читалища, в които духовният елит на народа подготвя бъдещата революция с просвета, вяра, история и език. Началото поставят двама български светци – Паисий от своята тъмна килия го благослови от височината на Атон, а дякон Левски от височината на „бесило славно“ със своя лъвски скок във времето, припомни президентът и изтъкна силата на перото на Добри Войников, Добри Чинтулов, Васил Друмев, Илия Блъсков, Найден Геров, огнените слова на Георги Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов.

„Свободата вече я има, защото в думите и образите на тяхното слово живее свободният човек, а саможертвата в името на отечеството не е гибел, а безсмъртие. Словото се слива с делото, а духовното пробуждане на народа се превръща в неизбежна предпоставка за въстанието.“, коментира още президентът.

Тя изтъкна, че над духа, словото и оръжието стои само кръстът като жива връзка между клетвата пред поп Грую, заклел делегатите на Оборище и осветил знамето на въстанието, и саможертвата.

По думите на държавния глава Априлското въстание увенчава брилянтната революционна стратегия на възрожденците, априлци припознават идеала за „чиста и свята република“, за равенство пред закона, за надживените етнически и религиозни предразсъдъци. Илияна Йотова подчерта, че за въстаниците възторгът да бъдеш свободен макар и за няколко мига е много по-силен от страха.

„Да знаеш, че няма да дочакаш свободата, но да я дариш другиму – това е най-висшата форма на себеотдаване. Светът е потресен след потушаването на въстанието, Европа осъмва смразена от кървавите пламъци на горящите села и градове. Убиваш детето, жена си и себе си, но роб няма да бъдеш!“, заяви Йотова.

Това припомни президентът по повод въстаналите жители на Перущица, загубили живота си в черквата „Св. Архангел Михаил“. Йотова подчерта, че в потоците кръв са стопени веригите на робството. Хуманистична Европа надига глас в защита, по-висок от надменната дипломация и „велики съображения“, посочи тя и припомни възванието на императора в Русия и освободителния поход на обикновените хора.

Президентът и Българският патриарх поведоха шествие до сградата на БАН, в което се включиха представители на академичната общност.