Туризма ни - нискобюджетен и ниско категориен

Хотелите и ресторантите и в България вече не са само място за туризъм, сватби и рождени дни, те постепенно се отварят към нови атракции не само за гостите си, коментира за БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.

Въпреки че все още се броят на пръсти, вече има места за настаняване, които предлагат възможност да се насладим на избрани кинопрожекции, оперни и театрални постановки, да заведем децата на куклен театър.

Едно различно преживяване в жегата предоставя столичен хотел, който предлага европейско кино в Градската градина в центъра на София. Преди години започнахме с кафе-театър, имаме куклен театър за децата и решихме, че идеята може да се обогати с кино с партньорството на "София филм фест", разказа Ралица Узунова, представител на хотела.

Кино матинето, което е придружено от кино меню, е насочено към столичани и гостите на столицата. 80 души могат да поглезят сетивата си в киното на открито, което, при добри метеорологични условия, се очаква да работи и през септември.

Тази практика съществува в България още от 1969 г., си спомня Драганов, когато в курорта "Слънчев бряг" на една от стените на хотел, разположен в парк, се прожектирало безплатно кино.

В желанието си да разширят предлагането морските и спа-хотелите стават домакини на салони за съвременни изкуства, тематични изложби на национални музеи, организират пленери.

Независимо от плахите опити, в страна няма нито един от така наречените хотели - комбайни, където има безплатно кино, множество магазини, казина, театри, различни ресторанти. Вместо "хотели - комбайни" имаме наредба за категоризацията, коментира Румен Драганов.

Размерът на хотелските стаите не води непременно до качество

В България имаме погрешна представя за хотелския бизнес, защото не е възможно през 2015 г. правителство да се ангажира с категоризация на хотели и да твърди, че чрез нея ще постигне по-високо качество, смята Драганов. 

Той отбеляза, че Световната организация по туризъм се отказва от категоризацията през 1998 г. и признава, че тя не може да е мерило за качество, след като се оказало, че в Израел всички хотели са с пет звезди. 

Броят маси, размерът на стаите не води до качество. Водеща е марката на хотела, единодушни са специалистите. В България обаче има 54 хотела от 11 марки и 3750 хотела от никаква марка.

Според Румен Драганов с наредбата за категоризация от 2012 г. единственото, което е било постигнато е да се построят над 3700 малки хотели, с малки стаи и тесни коридори от типа на тези на банкнотата от пет лева от 1962 г. с гравюра на хотели от "Слънчев бряг". 

Това е превърнало туризма ни в нискобюджетен и сравнително ниско категориен с 90 процента хотели категория "банкнота от 5 лева от 1962 г."

Миналата седмица правителството прие новата наредба за категоризация и министърът на туризма Николина Ангелкова отбеляза, че тя е била консултирана с бранша, като са взети под внимание неговите препоръки, документът е съобразен и с европейското законодателство. Аз не знам с кой бранш е била консултирана наредбата, репликира Драганов и отбеляза, че документът не може да бъде открит в интернет. От Министерството напомниха, че наредбата ще бъде публикувана на интернет страницата на ведомството, след обнародването й в "Държавен вестник".

Драганов отбеляза, че във Великобритания няма категоризация, във Франция категоризацията е свързана с данъчното законодателство, а не с качеството.

Според Румен Драганов трябва да започне реформата в туризма. Сред най-видимите и с бърз отрицателен ефект проблеми той очерта главоломно растящата леглова база.

В момента има 1,5 млн. легла, а от миналия май до този има нови 114 хотели, като само за последните три седмици около 84 нови хотела са категоризирани. 

С това темпо според Драганов през 2020 г. ще имаме 2,2 млн. легла, а средната годишна заетост ще стигне до 8,2 на сто на сто, спрямо сегашните 35.4 на сто. Възвращаемостта на инвестициите след пет години ще е едва 0.5 на сто.

Освен този проблем, нарастването на броя на хотели е на фона на задълбочаващата се липса на кадри, която няма как да се преодолее дори и с внос на персонал, при положение, че истинската заетост в туризма в България е само два месеца.

Решението според Драганов е браншът да контролира бранша, както някога са правили занаятчиите. Това обаче от години няма как да се случи, защото в момента има 190 асоциации - цяло метровлакче, пълно с лидери на туристически асоциации, коментира Драганов.

Необходимо е да се насърчи и навлизането на марките хотели в страната, както и усилията на хотелиерите да направят собствени такива и дори да ги изнасят в чужбина. Според Драганов, по аналогия със здравната реформа, е необходимо сливания на търговски дружества, за да се намалят ненужните разходи за администрация и избягване на фалити, а и туристът да може да разчита на еднакви стандарти.