Брюксел започна осем нови наказателни процедури срещу България

Европейската комисия предприе мащабна вълна от наказателни процедури срещу държави членки, като България е сред основните адресати на критиките от Брюксел. Страната ни е получила цели осем официални уведомителни писма за това, че не е въвела навреме ключови европейски правила в националното си законодателство.

В списъка на закъсненията влизат критично важната защита на журналисти от т.нар. „дела-шамари“ (SLAPP), реформите в трудовата миграция, условията за прием на бежанци и енергийната ефективност на сградите.

ЕК изпрати официално предупреждение на България заради Директива (ЕС) 2024/1069, чийто срок за въвеждане изтече на 7 май 2026 г.

SLAPP-делата представляват неоснователни и злонамерени съдебни искове, заведени от влиятелни фигури или компании с единствената цел да сплашат, изтощят финансово и заглушат журналисти, правозащитници и граждански организации, работещи в обществен интерес.
Новата директива дава право на съдилищата бързо да отхвърлят такива очевидно неоснователни искове още в ранен етап и предвижда компенсации за жертвите.

България е сред 17-те държави, които не са въвели преразгледаната Директива (ЕС) 2024/1233 за единното разрешение. Нейната цел е да улесни законното приемане на работници от страни извън ЕС, като същевременно ги защити от трудова експлоатация.

Страната ни, заедно с още 15 държави членки, бави и Директива (ЕС) 2024/1346. Тя изисква от всички държави в Съюза да осигурят съпоставими и хуманни стандарти на живот за хората, търсещи международна закрила.

Освен по големите социални и правозащитни теми, София е в забавяне и по редица по-тясно специализирани секторни правила. България е получила предупреждения и за следните директиви - делегирана директива (ЕС) 2025/1801 за актуализиране на проверките при превоз на опасни товари по шосе; Директива (ЕС) 2024/2811 (Акт за допускане до търговия), улесняваща достъпа на малки дружества до капитал; Директива (ЕС) 2024/2994 за целеви преглед на Регламента за европейската пазарна инфраструктура (EMIR); преработената Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите; Директива (ЕС) 2024/2749 за процедурите при извънредни ситуации за оценка на съответствието на продуктите.

Наказателните процедури са правният механизъм, чрез който Европейската комисия следи дали държавите членки прилагат правилно и навреме общностното право.

България има стандартен срок от два месеца, за да отговори на писмата на Комисията и да предприеме мерки за бързо приемане на законите. Ако това не се случи, ЕК ще премине към следващата фаза — изпращане на мотивирано становище. Крайната фаза на процеса включва дела пред Съда на ЕС в Люксембург, които обикновено завършват с тежки еднократни и ежедневни финансови санкции, плащани от държавния бюджет.