Българското земеделие е на кръстопът заради сушата, вносът и цената на оцеляването

В България климатичните промени засилват риска от засушаване и влошаване на качеството на почвите, което поставя под сериозен натиск родните земеделски производители. Увеличаващите се екстремни явления и икономическите предизвикателства трансформират сектора, принуждавайки стопаните да търсят иновации, докато хиляди от тях са принудени да прекратят дейността си.

Повишаването на температурите води до по-бързо изсъхване на почвите по време на безвалежни периоди, като смесеното почвено-атмосферно засушаване има най-негативен ефект върху земеделието.

Пшеницата заема 37% от обработваемата земя в страната, което я прави изключително важна за сектора. Рискът от засушаване през пролетта и лятото засяга най-силно Горнотракийската низина и Черноморското крайбрежие, а през есента зоната на риск се разширява над голяма част от Северна България, което пряко застрашава реколтите.

Екстремните климатични условия силно усложняват прибирането на реколтата от маслодайна роза. Заради растящите температури и бързото изпарение на етеричното масло, розовият цвят се бере в критичен прозорец от едва пет часа – между пет и десет часа сутринта.

Климатичните условия поставят пред изпитания и лозовите насаждения, които изискват специализирани грижи за дълъг период от време, като статистиката показва, че 47% от площите с десертни сортове лозя в страната са на възраст между 10 и 19 години.

За да се справят с климатичните промени, които изискват селекцията на нови растителни сортове заради повишаващите се температури, учените и фермерите се обръщат към иновативни решения. Например, нараства броя на земеделците, които насочват вниманието си към древните сортове култури, които макар и слабо използвани днес, са силно адаптивни. Става въпрос за ръж, леща, бобови култури, които биват селектирани с изкуствен интелект, който обработва огромни масиви от данни от растенията и подбира най-важните им белези, като така помага на земеделеца да ги приспособи към качествата на земята си. 

Натискът върху българското земеделие не е само климатичен, но и силно икономически, притискайки стопанствата до ръба на оцеляването.

Данните на земеделското министерство показват, че само за три години (от 2020 до 2023 г.) земеделските стопанства в България са намалели с 25% – от 92 453 на 69 742.

Най-силно засегнати са най-малките ферми, чийто брой се е свил с 30%, докато средният размер на използваната земя в оцелелите стопанства е нараснал с 29%, което индикира мащабно окрупняване.

Животновъдните ферми също бележат драстичен спад, намалявайки от 43 735 през 2020 г. до едва 28 960 през 2023 г..

В същото време конкуренцията от външните пазари се засилва; вносът на стоки от трети страни нараства с 8,5% през 2025 г. спрямо 2024 г., достигайки над 45,1 милиарда лева.

Вносът от Европейския съюз през периода януари – ноември 2025 г. също бележи ръст, като се увеличава с 4% на годишна база до 55,2 милиарда лева.

Тежестта върху земеделците се увеличава допълнително от негативната ценова ножица - през второто тримесечие на 2026 г. цените на селскостопанските продукти у нас падат с 2,64%, докато производствените разходи на фермерите скачат рязко с 8,35%.