Пазарът на труда: Хора има, работа - също, проблемът е със заплатите

Предпазливо - така действат работодателите в днешно време, ако имат нужда от работна ръка. Тупкането на топката при наемането на нов служител вече е много разтеглено във времето и понякога отнема и шест месеца. 

Работа, но не на всяка цена! Така пък разсъждават повечето хора, които нямат постоянни доходи или са част от статистиката на бюрата по труда. Оферти се разглеждат внимателно и сметките се правят прецизно, особено ако човекът взима обезщетение за безработица, описва HR специалистът Живо Николчин. Той е регионален мениджър на Агенцията за подбор на персонал HRS и в кратката си професионална визитка отчита, че вече е минал две кризи в икономиката, които са разбутали осезателно пазара на труда. Сега „криза“ е твърде пресилено, но определено текат промени, казва той. На фона на изказването на шефката на МВФ Кристалина Георгиева, че предстои цунами, визирайки нахлуването на изкуствения интелект, което „ще засегне 60% от заетостта в развитите икономики“, България все още е далеч от паника, коментира той.  

Погледнато на национално ниво - работа има. Това се вижда от свободните позиции, които агенциите за подбор на персонал публикуват. Но има и нещо друго, и то е на регионална почва - свободна работна ръка има там, където просто няма бизнес. Съвсем отделен е въпросът срещу какви заплати се търсят хора за работа.  

Международни шофьори са с европейски заплати 

В транспортния бранш отдавна има доволно високи заплати. Любопитното в случая е, че БГ тираджия може да си докара 3500-4000 евро, приблизително същото като номинал с един шофьор на камион в Западна Европа. Условията в трудовото законодателство обаче са малко по-различни, отбелязва Николчин.

Същото се случи и с добрите строителни работници. Те вече нямат необходимост да ходят на гурбет, защото могат да вземат същите пари и в България. Отделен е въпросът, че техният труд в голяма степен е в сивия сектор.   

Узбекистан - донор №1 на БГ бизнеса 

За последните три години броят на работниците от трети страни, получили достъп до българския пазар на труда, надхвърля 108 хил. души. Те идват от 95 държави. Най-много разрешения за работа са издадени на граждани на Узбекистан, сочат публичните данни на Министерството на труда.  

Вносната работна ръка попълва дефицити в туризма, земеделието, производството и транспорта. По мнението на специалисти обаче тази трудова миграция не застрашава българските работници, защото те имат нулев интерес към такива професии.  

„Обезглави“ ли изкуственият интелект IT сектора 

Положението с изкуствения интелект и работните места в момента у нас все още звучи като „затишие пред буря“, коментира специалистът. Първата вълна от IT сектора наистина падна, но това бяха главно хора, които имаха базови умения. Тях ИИ лесно ги замени. По думите на Живо Николчин, такива специалисти не се задържат дълго в бюрата по труда. Някои стартираха собствен бизнес, други се преориентираха и сега работят като инженери. По-глобално погледнато, дори процесите да се автоматизират с ИИ, все ще има нужда от хора, които да задават заданията и да контролират резултата. От друга страна пък, ИИ може да работи нонстоп и така в много сектори да генерира нуждата от допълнителна работна ръка, която да транспортира, продава, опакова, рекламира и т.н. произведената стока, разсъждава експертът. Най-солидният аргумент против това, че ИИ може да остави човечеството без работа, е, че наред с ползите, ИИ не може да плаща данъци, а това нито едно правителство в света не би приело. 

Едва 5% ръст на заплатите в бюджетната сфера предложи министърът на финансите Гълъб Донев с новия бюджет за 2027 г. На синдикатите им трябваха само няколко дни, за да вдигнат хората си на протест на жълтите павета. Поискаха двойно увеличение - 10 на сто, защото "инфлацията расте, а заплатите - кога?". На големия протест на КНСБ другото искане бе минималната работна заплата за догодина да стане 690 евро вместо предложените 660 евро. Двете мерки ще струват на хазната едва 380 милиона евро, а "средства могат да бъдат осигурени, тъй като прогнозите за икономическия растеж и бюджетните приходи са прекалено консервативни", посочи лидерът на КНСБ Пламен Димитров.  

У нас от години възнагражденията в бюджетния сектор изпреварват тези в частния. За последната година например натрупаното годишно увеличение за държавните служители е 12.6% срещу 11.7% в частния бизнес. 

Пловдив не прави изключение. По данни на НСИ за второто тримесечие на тази година средната брутна работна заплата в обществения сектор е била 1359 евро, а в частния - 1183 евро, или ножицата е в размер на 176 евро.  

Опитът показва, че държавният апарат може да разчита на ежегодни увеличения покрай обсъждането на националния бюджет. Докато при частниците такава зависимост няма - заплатата зависи от финансовите резултати на компанията, търсенето на работници, конкуренцията между работодателите, възможността разходите да бъдат покрити от продажби, заложената норма на печалбата и в крайна сметка - и от настройката на шефа.   

Държавата все още държи много силни инструменти за влияние върху трудовия пазар, посочват в свой анализ икономистите от Института за пазарна икономика. "Това личи много ясно от скока на военното дело на първото място по осигурителен доход, дори над доскорошния традиционен лидер ИТ. Размяната на върха е пряко отражение на държавната политика на ударно увеличение на заплатите в отбраната през последните години. По сходен начин се отрази в миналото и повишението на заплатите на учителите, в резултат на което педагогическите специалности станаха едни от най-желаните", коментират от ИПИ.