Българите първо се отказват от здравето си, когато парите свършат

Българите първо започват да пестят от здравето си, когато доходите им намалеят. Отлагат прегледи, лечение и посещения при стоматолог, но се стремят да запазят средствата за образованието на децата си. Най-трудно се разделят с недвижимата си собственост, дори когато изпитват финансови затруднения. Това обясни социалният антрополог Харалан Александров в ефира NOVA NEWS, като предупреди, че има признаци за навлизане в нов период на обедняване.

Според него реакцията на хората при финансови затруднения разкрива кои потребности са готови да пожертват и кои продължават да защитават въпреки намаляващите си доходи.

„Едно от нещата, които правят изследователите като мен, е да видят от какво първо се отказват хората, когато започват да обедняват. Дали спират да ходят на почивка, спират да излизат на заведения или се отказват от културен живот“, обясни Александров.

Антропологът направи паралел с 90-те години, когато масовото обедняване принуди българските семейства да променят начина си на живот. По думите му загубата на вече постигнатото се преживява по-тежко от продължителното съществуване в бедност, защото засяга и мястото на човека в обществото.

„Процесът на обедняване е много по-травматичен от устойчивата бедност. Когато започнеш да губиш ресурси, не само материални, не само финансови, започваш да губиш и статут, престиж, идентичност. Сриват се плановете за бъдещето и това се преживява изключително тежко“, посочи той.

Александров и преди е обръщал внимание на социалната изолация, която съпътства бедността. В публикация на Флагман.бг от 2013 година антропологът коментира как финансовите затруднения ограничават дори обичайните контакти между близки и приятели.

Сега той постави акцент върху още една уязвима група, която определя с термина „прекариат“. Това са хора без постоянна и сигурна заетост, работещи по отделни проекти или без трудови договори. В период на икономически растеж подобна професионална свобода носи предимства, но при спад на доходите липсата на предвидимост се превръща в източник на тревожност.

„Когато започне да запада икономиката и то доста бързо, когато свършват ресурсите, тази позиция те прави свръхтревожен. Много от тези хора вече показват ясни симптоми на тревожни и депресивни разстройства по чисто социални причини. Това не е психична болест, а реакция на ситуация, в която психиката ти не може да преработи всички тревоги, с които те е натоварила реалността“, коментира Харалан Александров.

Според антрополога несигурната заетост се превръща в особено тежко изпитание, когато възможностите за нови доходи намаляват. Тогава финансовите затруднения започват да засягат не само ежедневното потребление, но и представата на хората за собственото им бъдеще.