Лъвът – неизменна част на държавния герб още от XIV век

Лъвът, като най-царственото животно символизира свободата и независимостта и е неизменната част от държавния ни герб от Освобождението до наши дни през годините, въпреки всички трансформации и промени, които е имал той. Това каза пред БГНЕС Мирослав Коев, държавен експерт в Централния държавен архив.
Гербът на България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Той днес е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Историята на този лъв, как се появява той, кога и как се е променял през годините е много интересна, защото и гербът не е пощаден от повратностите на историята и политическите страсти.
На практика изображението с лъв в герба се среща още в XIII и особено в XIV век. Дори се смята, че това е един от символите на последните български владетели – Шишмановци. По-вероятно обаче е техен символ да е двуглавият орел, заимстван от Византия. Поне така свидетелстват доста от откритите монети, на чийто реверс (обратната страна) срещаме именно този орел, обясни експертът от Централния архив.
Все пак през XV и XVI век имаме повече данни за лъва като символ. От времето на събора в Констанца през 1414 г., е запазен български герб с лъв, за който някои историци предполагат, че това е гербът на последния български владетел Фружин. Заедно с това имаме данни и за символ с три вертикално разположени лъва.
В края на XVI век адмирал Петър Охмучевич представя българския герб като изправен лъв. Съвременното послание на символа можем достатъчно убедително да открием през XVIII в. Става дума за "Стематографията" на Христофор Жефарович, който представя българския герб като изправен лъв на червено поле. Именно на тази база се изгражда основният държавен символ след Освобождението. Разбира се през годините той е бил видоизменян. Така например въстаниците от Априлската епопея или четниците преди това са носели също лъвове, печатът на БРЦК също е с лъв. Те обаче са по-различни – най- малкото, защото нямат корона. Лъвът с корона е много важен, защото тя символизира властта и самодържавието, каза Коев. Така например историята пази сведения, че когато Дякона Левски е искал да направят печата на организацията, настоявал лъвът да е с корона, защото въпреки републиканските си идеи, в случая короната е символ на властта и самостоятелността на дадена държава.
След Освобождението гербът се е променял около 5-6 пъти, за да достигне днес до вида, който виждаме по сградите на институциите. Пътят за това започва именно от лъва от Стематографията, който се налага в българския герб. Въпросът се повдига в споровете около приемането на Търновската конституция. В Паисиевата "История славянобългарска" лъвът е посочен като символ на българските царе. Преписвачите на историята също възприемат тази идея. Като запознат с нея на Учредителното събрание в Търново Петко Славейков, изрично настоявал лъвът да бъде сходен с този изобразен на Стематографията, макар да не споменава конкретно творбата на Жефарович. До голяма степен и под руско влияние този символ се налага като основен, измествайки "революционните" лъвове, държащи в лапите си меч и кръст, или пък стъпили върху османското знаме, добави експертът и отбеляза един много любопитен факт. "На практика този лъв, който първоначално се приема като символ до голяма степен копира лъва от креслото на княз Дондуков. Князът е присъствал на Учредителното събрание, седял е на видно място на кресло. На облегалката на това кресло имало изобразен лъв и до голяма степен именно той се приема като символ на държавата", посочи Мирослав Коев.
В Търновската конституция текстът за герба обаче в твърде лаконичен: изправен, коронован лъв на червено поле. Това позволява и една по-свободна трактовка на националния символ. В първия официален герб, публикуван в държавен вестник, например – лъвът е поставен на фона на мантия, с корона, която символизира княжеско достойнство. Допълнителни модификации по герба правят и тримата владетели от Третото българско царство – княз Александър Батенберг, цар Фердинанд и цар Борис III като намесват и техни родови гербове. Така можем да кажем, че до 1930 г. няма единен символ на властта, заключи историкът. Той подчерта изрично и ролята на Стефан Стамболов, който през 1880 г. при обсъжданията на един от законите предлага да се сложи в герба надписът, който стои и до днес: "Съединението прави силата".
През 1930 г. окончателно се приема гербът, който остава до 9. IX.1944 г. – коронован златен лъв върху червен щит, поддържан от други два короновани лъва, под които стои надписът "Съединението прави силата". Логично при смяната на властта на 9 септември 1944 г. основният проблем пред отечественофронтовското правителство е в короните като монархически символ, некореспондиращ с новата република. Така в продължение на две години до 1946г. държавният символ остава, но без короните.
През 1947 г. се приема новата т. нар. димитровска конституция и тогава лъвът става на червен фон, но със символите от зората на комунизма - над лъва има петолъчка, отстрани житни класове, а отдолу с датата 9.IX.1944. Всъщност това е може би най-кратко просъществувалият герб – по-малко от година. След приемането му се намесва лично комунистическият ръководител Георги Димитров, който налага някои корекции. Така в държавния символ вече присъства зъбчато колело – символ на индустриализацията на страната. По-късно има още промени в т. нар. живкова конституция от 1971 г. Там в държавния герб под лъва отдолу се слагат годините 681 – 1944 г. – годината на създаването на България и победата на социалистическата революция или както духовито отбелязвали някои от съвременниците - годините на създаването и на ликвидирането на българската държава. Този герб съществува до промените у нас през 1989г.
С началото на прехода и новата политическа история вече се променя и държавният символ. Основните дебати в Народното събрание отново опират до короната. В крайна сметка на 31 юли 1997 г. окончателно е приет сегашният герб. Макар и в конституцията описанието на герба да е твърде семпло, то неговият символичен смисъл е разкрит в чл. 2 на Закона за герба на Република България. Според него, днес гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата". Гербът е изобразен на държавния печат. И да не забравяме, че изобразяването на герба на други места, както и възпроизвеждането на елементи от герба в значки, възпоменателни медали и други, се допуска само с акт на Министерския съвет.