Чакат 10 000 богомолци на Кръстова гора

Хиляди вярващи ще отидат днес на Кръстова гора, за да прекарат нощта в бдение. На 14 септември отбелязваме един от Дванадесетте велики християнски празника - Въздвижение на Светия Кръст Господен, или както е по-известен - Кръстовден. Това е четвъртия път в годината, в който Българската православна църква извършва поклонение пред кръста.

От 19 часа довечера на манастира в "Кръстова гора" богослужението ще отслужи лично Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. От 23 часа започва служба, която продължава и след полунощ.
"Очаква се над 10 000 богомолци от цялата страна да дойдат на връх "Кръста". "Идват много болни и страдащи хора, които се надяват на Божията милост. Всяка година прииждат хиляди от всеки край на България", обясниха от Пловдивската митрополия.

Местността, наричана "Родопската Света гора", е в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив, на 40 км от Асеновград и на 6 км от село Борово. Надморската височина е 1545 м. Манастирският комплекс, разположен на поляна сред красива гора, се нарича "Кръстова гора - Св. Троица". Църквата "Покров на Пресвета Богородица" е завършена през 1995 г. От нея по алея до върха на малък хълм са разположени параклиси, посветени на 12-те апостола. А на върха има огромен кръст, пред който вярващите се молят, пише "Стандарт".

Според преданието, на този връх някога е имало манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Руският цар научил за това и изпратил емисари с богати дарове за султана, като им поръчал: "Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго, освен дървения кръст, за който е научил, че се пази в съкровищницата ви." Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, му рекла: "Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи!" Султанът изпратил хора, но пратениците, като узнали, че ги търсят, се отправили към Средните Родопи. Там в манастира те предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Те обаче успели да скрият парчето в подземното манастирско скривалище.
По-нататък през вековете Средните Родопи имат тежка съдба заради опитите за ислямизиране на населението и набезите на кърджалиите. Местните хора обаче винаги са се отнасяли с респект към Кръстов връх.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" към зимата и денят се "кръстосва" с нощта - изравняват се. Времето застудява, настъпва краят на лятото и започва есенният селскостопански сезон. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие.

На Кръстовден се спазва строг пост и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде.