От край време това е проблем. Със Закона за развитието на академичния състав бе позволено на всеки университет да хабилитира колкото си иска учени - по своя преценка, без никакъв лимит. Резултатът не закъсня – професорите в България на брой са колкото населението на град като Дряново, пише "Стандарт". Само за краткия период, в който действаше законът, бяха хабилитирани над 8 000 доктори, професори и доценти.
Сега това обаче ще се промени. Парламентът преди седмица одобри шест законопроекта за промени в закона. Целта е да се ограничи безконтролното раздаване на научни степени и звания.
Част от проектите променят само детайли - в два от тях основният акцент е в това, че се удължава с две години срокът в който главните асистенти трябва да защитят докторска дисертация, за да запазят длъжността си. Тези текстове обаче са леко закъснели - междувременно асистентите, които не го направиха, вече са освободени от длъжност.
Другите промени, които се предвиждат е да се създаде единен електронен регистър на всички български учени, заедно с постиженията им и академичните им трудове. С проекта се въвеждат и минимални изиксвания, без които даден учен не може да получи научно звание. Ще се дават точки за научни статии в издания, монографии, глави в книги, както и колко докторанти е подготвил кандидатът.
До оценяване се допускат само хората, които отговарят на тези минимални наукометрични изисквания. Запазва се обаче досегашният ред на присъждане на научните степени - на ниво университет или институт. Новото е обаче, че членовете на журитата също трябва да отговарят на тези минимални изисквания, за да бъдат избрани за оценители. При установяване на плагиатство пък ученият ще бъде освобождаван от академична длъжност.
Друг проект предвижда сегашните журита да бъдат заменени с научни комисии. Предвижда се и проверка на всички процедури по сега действащия закон да бъдат проверени дали съответстват на изискванията. Ако не - ученият трябва да бъде освободен от длъжност със задна дата. В противен случай ще попаднем в абсурдната ситуация, че част от учените ни отговарят на минималните изисквания, а друга част - не. Предстои от всички тези проекти да бъде направен един закон, при който вероятно основната битка ще бъде
дали професорите, получили длъжността си по "лесния начин" без минимални изисквания, подлежат на проверка със задна дата дали съответстват на тях. По всяка вероятност обаче това няма да се случи, тъй като би предизвикало революция в академичната общност.
Dnes.bg

Людмила Елкова за Бюджет 2026: Влизаме в улея на бобслея
Румен Овчаров: Половината резерви на "Лукойл" се намират в чужбина
Неочаквано откритие: Момиче намери на плажа следи от гигант на 200 млн. години
Канадски учен твърди: Извънземни се крият на Луната и шпионират Земята
Учени откриха „блуждаеща“ планета, която поглъща 6 млрд. тона вещества в секунда
Може ли човек да оцелее в черна дупка
ЦСКА показа на Левски кой е шефът. И съдиите не помогнаха на "сините"
Инфарктна драма! Съндърланд сложи край на победната серия на Арсенал
Марсилия окупира върха след класика
Торино измъкна точка от Юве
Дневен хороскоп за 9 ноември, неделя
Поверия за ангелската дата 11/11
Седмична нумерологична прогноза за 10 – 16 ноември
Дерматолог: Да губим до 100 косъма на ден е нормално, но не и повече
Епидемия от самота и отсъствие на принадлежност мъчи съвременния човек
Приемът на мелатонин се свърза с повишен риск от сърдечна недостатъчност
Доц. д-р Красимира Христова с международно признание на световния форум по хипертония в Китай
Мобилни екипи на Националния център за психосоматика осигуряват психологична грижа за пациенти с тежки заболявания в София
Кадър на деня за 8 ноември
Златото се консолидира, а криптото страда от липсата на ликвидност в САЩ
Toyota съживява позабравена марка с приключенски офроудър
3 характеристики на жените, които винаги успяват да накарат мъжа да се обвърже
Венера в Скорпион - какво очаква зодиите?
Коментари