Овошките измръзнаха

Студовете унищожиха кайсиите в района на Пловдив. От 60 до 90% от дръвчетата са измръзнали и няма да дадат плод. В региона се отглеждат около 116 хектара.

Това каза зам.-директорът на Овощарския институт в Пловдив проф. Валентина Божкова. Такава била и ситуацията в област Стара Загора, големи поражения имало край Силистра, където се садят най-много кайсии.

Търговците твърдят, че в резултат на поразената реколта цената на родните плодове ще се покачи(Виж карето).

В района на Пловдив овошките от този вид са цъфнали около 2-3 март заради топлата зима, докато през 2016 г. венчелистчетата са се появили 20 дни по-късно.

“Ранният цъфтеж не е проблем, ако няма студ. На 17 и 18 март обаче нощните температури се сринаха до минус 2 градуса, падна и слана, което доведе до измръзване на младите завръзи”, обясни проф. Божкова.

Тя добави, че плодниците на кайсиите са по-чувствителни от цветовете. Достатъчно е да са изложени на мраз за 2-3 часа, за да загинат. Засегнатите завръзи покафеняват и падат попарени.

Според агрономите, за да оцелеят кайсиите, минималните температури не трябва да са под минус 1,5 градуса. Дневните пък не бива да слизат под 12 градуса, тъй като тогава пчелите не излизат да опрашват. Дъждовете също ги възпрепятстват.

От значение е и къде се намират плодните дръвчета - при равни други условия по-закътаното място може да ги предпази от измръзване. Другите фактори, за да има плод, са запасеност на овошките с хранителни вещества от предната година, изложение на градината, срок на цъфтеж.

“Край Пловдив масово се садят ранни сортове кайсии, а трябва да се избират късноцъфтящи. Дългогодишните наблюдения показват, че до 10 април климатичният период е рисков, тъй като настъпват захлаждания”, твърди проф. Божкова. Според нея костилковите овощни видове като кайсиите имат по-кратък дълбочинен покой в сравнение със семковите - ябълка, круша, дюля.

При топла зима кайсиите се подлъгват, започват да набъбват и излизат, а студовете, които настъпват през пролетта, ги съсипват.

Не така е с джанките. В Пловдив те са цъфнали заедно с кайсиите, но за разлика от тях не са измръзнали. От една страна, причината е, че са по-студоустойчиви, от друга - че са местен вид.

Кайсиите идват от Китай. Според проф. Божкова у нас е най-подходящо да се отглеждат в района на Силистра и по Черноморието, където пролетта настъпва по-късно и е по-устойчива, без резки колебания на времето.

Учени от Овощарския институт изпитват в Пловдив румънски сортове кайсии заради по-късния цъфтеж. Те започват да дават цвят сега и не са измръзнали, за разлика от нашите.

В научното звено са селектирали български хибрид кайсия, който цъфти по-късно дори от румънските сортове. Устойчив е и на шарка, която отслабва овошките и намалява добивите.

Новият хибрид ще се изпитва 2-3 г., преди да бъде препоръчан на стопаните.

“Какъвто и сорт обаче да създадем, не можем да се борим с природата. Измръзванията няма как да бъдат избегнати”, заяви проф. Божкова.

Според нея колебанията във времето тази пролет създават риск и за черешите и прасковите.

Засега те не са пострадали, тъй като са започнали да цъфтят след преминаване на най-мразовитите дни. Остават обаче още 3 седмици рисков период, когато циклони могат да уморят овошките. Под заплаха е и домашната слива - нейният цъфтеж се очаква след 5-6 дни. Температури от минус 2 градуса ще бъдат фатални както за черешите, така и за прасковите и сливите.

От Овощарския институт припомнят, че преди време загинали всички плодни дръвчета в региона, тъй като термометърът паднал до минус 4 градуса.

Стопаните от пловдивските села са доволни, че тази седмица времето ще се затопли значително. До понеделник, когато сутрешните температури все още бяха много ниски, повечето от тях прилагаха най-стария метод за повишаване на температурата в градините си - чрез палене на мокра слама. Други използват за тази цел гуми, но замърсяват околната среда.

Някои фермери се опитват да повишат студоустойчивостта на овошките чрез препарати, разработени на базата на микроелементи. Все още нито един от тях обаче не е показал голяма ефективност, затова и агрономите се въздържат да ги препоръчват.

“Няма кой да си играе да пали огньове, за да се вдига температурата в градината. Отглеждам кайсии в с. Климент, които оцеляха, защото цъфтят по-късно. От друга страна, Стара планина е естествена преграда за мразовитите ветрове. Надявам се тази година да набера по 30-40 кг от дръвче. Използвам плодовете за прясна консумация и компоти”, коментира производителят Христо Димов.

Търговци: Цената на кайсиите ще се повиши двойно за 1 г.

Българските кайсии т.г. ще бъдат двойно по-скъпи в сравнение с 2015 г., прогнозират пловдивски търговци. Цената на първите плодове от този вид м.г. е била 2,50-3 лева. По-късните са се продавали по 1-1,20 лв.

“Въпреки че пазарът се залива от гръцки кайсии, клиентите продължават да търсят наши, тъй като са по-вкусни и ароматни. Вносният плод е бран на зелено и узрява в движение, друго е да достигне зрялост на дървото”, коментира Нина Костадинова, която продава собствена продукция на Понеделник пазара в Пловдив.

В градината си край Кричим, която е над 10 дка, отглежда различни овошни дръвчета. Кайсиите са само декар. Според Костадинова заради температурните аномалии регионът не е подходящ за този вид овошки и по тази причина не рискува да засажда повече от тях. При суха и топла пролет от кайсиите в градината прибира богата реколта - над половин тон.

“Молим се да няма повече студове и дръвчетата да оцелеят, за да си избием вложения труд и препарати”, добавя Костадинова. Около 50 лева на декар излиза едно пръскане. За кайсиите са необходими шест-седем.

Стопаните искат държавна помощ и при 80% щета

Големите температурни амплитуди в края на миналата и началото на тази седмица са причина за измръзване на 80% на прасковите и 50% на кайсиите в Силистра и Тутракан, съобщават овощари.

Много малко са спасените от тези видове градини. Няма поражение при черешите, ябълките и крушите.

Димитричка Търпанова отглежда 300 дка кайсии, череши и праскови в района на Тутракан. Тя е една от десетките производители на трайни насаждения в региона, които наблюдават в градините си измръзване на овошките. Разказа, че развитието на овощните видове върви с 20-25 дни по-рано, сравнено с предходни години. Топлата есен е възбудила развитието на дръвчетата.

Производителите се оплакват, че този вид замръз не е застрахователно събитие и че води до увеличаване разходите за резитба, така че да бъде овладян растежът на дървото и то да даде плод.

“Щети застрахователите поемат след 20 април. Дотогава ще сме изгорели”, тревожи се Търпанова. Тя изчислява загубите си на около 200 т праскови. “За да работим спокойно, ни е нужна застрахователна гаранция”, допълни Търпанова.

Овощарите имат право и на 100% държавна помощ. Трябва да няма цъфтеж и плод, за да има плащане.

Искането на овощарите е да бъдат направени промени и да могат да я получават дори и тогава, когато щетите им са на 80%, тъй като е икономически нерентабилно да берат и да наемат работна ръка при наличие на няколко плода по дръвчетата.

Воден е разговор и със земеделското министерство, за да може да бъде променена общата рамка на застраховане при трайните насаждения. Искат сланите да се изтеглят в по-ранен период и това замръзване да им бъде платено. 

24 часа